— Трябва да махнем Каси оттук — каза Томас и аз забелязах, че и неговото лице бе напрегнато. Не подобно на напрежението на Приткин, но сякаш беше ужасен от нещо. Той не гледаше нито магьосника, нито пък нещо зад него. Гледаше мен.
Луис-Цезар беше единственият, който изглеждаше нормално, без да има видими знаци на напрежение на приятното си лице.
— Мадмоазел, ако сте се възстановила достатъчно, мога ли да ви предложа да се върнете в МАГИЯ? Томас ще ви заведе.
Приткин смутолеви нещо и за кратко се изписа блестящ символ във въздуха, толкова близо, че можех да се протегна и да го докосна, преди да се разтвори в щита. Знаех какво прави, тъй като един от маговете на Тони беше създал граничен страж около трезора му, като беше използвал магически думи. Бях заинтригувана от това, че той можеше да създаде защитно заклинание върху нещо толкова неуловимо като изговорена дума, но ми бе обяснил, че я използва като фокус за собствената си енергия.
Магията идваше от много източници. Феите и в по-малка степен ликантропите взимаха своята магия от природата, извличайки я от мощната енергия на планетата, докато тя се движи с голяма скорост през космоса. Гравитацията, слънчевата светлина, привличането от луната, всички те можеха да бъдат превърнат в енергия стига да знаеш как. Чувала съм разни спекулации относно това, че Земята генерира магическо поле по същия начин като гравитационното и че някой ден някой ще успее да се добере до него. Това е Свещеният граал на съвременната магическа теория, въпреки че никой не бе успял да докаже твърдението. Безброй часове бяха загубени в безполезни опити. Докато се разреши мистерията, човешките магьосници можеха да използват само малко количество от природата; по-голямата част от силата им трябваше да идва от самите тях. С изключение на тъмните магове, които можеха да заимстват огромни количества магическа енергия, като крадяха животите на другите, или от долния свят, но трябваше да плащат висока цена за това.
Някои магове бяха по рождение по-силни от други, но повечето използваха някаква измама, за да повишат своите способности. Повечето имаха талисмани, които събираха природна енергия като батерии за дълъг период, и тя се освобождаваше по тяхна команда, подобно на огърлицата на Били. Някои образуваха съюзи с други магове, което им позволяваше да си заемат сила при нужда, подобно на Сребърния кръг. Други си осигуряваха за съюзници други магически същества, които можеха да абсорбират природната енергия по-добре от тях. Не знаех какво може да използва Приткин, освен собствената си сила, но изглежда това не сработваше особено добре. Щитовете му заблестяха малко по-ярко, след като символът ги докосна, но почти веднага потъмняха. Нещо източваше силата им с много висока скорост.
Огледах се, но не успях да открия източника на заплаха. Паркингът изглеждаше тих, дори спокоен — горящите останки на няколкото близки коли изглеждаха неясни през разсейващия се син дим. Присвих очи към Луис-Цезар, но се съмнявах, че той ще ми каже много. За щастие не ми бе нужен.
— Били? Какво става?
— На кого говориш? — Луис-Цезар за пръв път изглеждаше леко притеснен. — Може би има сътресение — каза той на Томас. — Бъди внимателен с нея.
Игнорирах го, защото Били се носеше в близост до Приткин и започна да жестикулира усилено към него, след това наоколо и най-накрая към нощта.
— Били! Какво за бога правиш? Няма никой друг, който да може да те чуе — изплюй камъчето!
— Твоят близък не може да ти помогне, пророчице!
Гласът дойде от нощта и аз забелязах, че към петимата вампира, които се разтакаваха по краищата на паркинга, се беше присъединил още някой. Той бе трудно видим на слабата светлина, но усещането, което се излъчваше от него не беше приятно. Това ме накара да се почувствам добре, че не можех да видя лицето му.
— Аз съм защитен от него. Никой не може да ти помогне, но ти и нямаш нужда. Не си в опасност, гадателко. Ела с мен и аз ти гарантирам, че никой няма да те нарани. Ние оценяваме твоите дарби и искаме да ти помогнем да ги развиеш, а не да продължиш да се криеш и страхуваш през целия си живот. Ела при мен и аз ще пусна приятелите ти, ако са приятели, да си отидат с мир.
— Името ми е Каси. Аз съм грешното момиче.
Не бях заинтересована да водя разговор, но Били Джо се опитваше да ми каже нещо и аз трябваше да му осигуря време, за да изиграе картите си.
— Аз използвах подходящата за теб титла, госпожице Палмър, въпреки че името ти също е интересно. Някой някога казвал ли ти е неговото значение? — Той се изсмя. — Не ми казвай, че са позволили да израснеш в тотално невежество. Каква загуба за ясновидството. Ние няма да направим същата грешка.