— Касандра е била пророчица в гръцката митология. Любимата на Аполон.
Юджийн се беше подсигурила, че ще изучавам митовете на гърците и римляните като част от обучението ми — очевидно това е било важна част от обучението на младите дами по нейно време — и аз не се оплаквах, защото беше забавно. Бях забравила по-голямата част от тях, но си спомнях моята съименничка. Досега си мислех, че Касандра е добро име за ясновидец.
— Не точно, скъпа моя.
Гласът беше звучен и богат и можеше да бъде привлекателен, ако не беше съпроводен от това смътно, скрито нещо, което ми напомняше на изгнил плод: презрял и петнист.
— Аполон, богът на всички пророчици, обичал прекрасната човешка жена Касандра, но тя не отговаряла на неговите чувства. Преструвала се, че го обича, докато получила дарбата да предвижда бъдещето; след това избягала. Накрая той я намерил — точно като теб и тя не можела да се крие вечно — и, разбира се, очаквал възмездие. Той й казал, че тя може да запази дарбата си, но щяла да вижда само трагични събития и никой нямало да вярва на пророчествата й, докато не станело късно.
Потръпнах — не можех да го предотвратя. Думите му ме прерязаха почти до кост. Той някак си изглежда знаеше, че е направил пробив, и се засмя отново.
— Не се притеснявай, скъпа Касандра. Аз ще те науча, че има и красота в мрака.
— Какво става? — изсъсках на Били, по-скоро, за да блокирам този увличащ, ужасяващ глас, а не толкова, защото очаквах отговор.
Тъмният маг отговори, въпреки че би трябвало да не е способен да чуе шепот от толкова далече.
— Защитите на белия рицар се разпадат, пророчице. Скоро ще застанем лице в лице.
Реших, че този разговор определено не ми харесва. Погледнах Били Джо.
— Спомняш ли си онези три дни, след като напуснах Фили последния път?
Той ме гледаше безизразно за секунда, след което силно разтърси главата си и започна да жестикулира диво. Да, той си спомняше всичко.
Знаех само една магическа дума. Тя не беше оръжие, но беше създадена да дава допълнителна сила в моменти на опасност, извличайки резервите на тялото — всичките запаси. Беше опасна за употреба, тъй като ако силата, която даваше думата се изчерпеше преди опасността да отмине, би бил толкова слаб, колкото едно котенце, когато те хванеха лошите типове, но пък имаше огромен ефект, докато траеше. Бях я използвала, за да стоя будна повече от три дни, точно след като бях избягала за втори път от Тони. Изучих я и я упражнявах с един маг ренегат в имението, тъй като знаех от опит, че на проследителните магии на Тони им бяха необходими седемдесет и два часа, за да се изчерпят. Бях просто късметлийка първия път, когато избягах — заспах в автобуса и моите преследвачи не бяха в състояние да кажат кой от половин дузината автобуси, напуснали претъпканата автогара, беше точно моят.
Междувременно те бяха хванали следата, а аз се събудих, паникьосах се и смених автобуса. Опитвах се да имам предимство пред тях за тези три дни, но имахме няколко близки срещи и не исках да опитвам това повторно. Момчетата на Тони имаха достатъчно практика в това да ме проследяват още от времето на първото ми изчезване, а този път нямаше да имам предимството на изненадата.
Планът ми проработи, но цената бе висока: след като магическата дума най-накрая се изчерпа, спах в продължение на седмица и загубих пет килограма. Вероятно бих загубила много повече — като живота ми например, — ако двамата с Били Джо не бяхме открили, че размяната на енергия действа двупосочно. Той можеше да ми даде енергия точно така, както можеше и да я вземе от мен, а точно сега бе пиян.
Били се спусна по-надолу, размахвайки ръце още по-усилено и мръщейки се. Беше очевидно, че се опитва да ми каже, че не иска да говори високо и че имаше само една алтернатива. Въздъхнах.
— Хайде, влизай.
Заля ме топла вълна и Били се вмъкна вътре, показвайки ми повторение на това как копае гроба на майка си в Ирландия.
— Ума ли си загуби?
— Просто ми кажи дали това ще проработи — можем ли да презаредим щитовете?
— Какво имаш предвид с това „ние“?
Въздъхнах.
— Не бъди злобен; знаеш, че можеш да се пазиш! Можем ли да го направим?