— По дяволите, ако знам! — Били беше изключително вкиснат. — Няма да си играя с думи за сила! Ако това нещо се провали, може да стане лошо — наистина лошо!
— Проработи последния път!
— Ти почти умря последния път!
— Еха, Били, не знаех, че те е грижа! А сега отговори на въпроса.
— Не знам — повтори той упорито. — На теория би трябвало да съм способен да пренасоча силата навън, вместо навътре, но…
— Супер.
Фокусирах се върху трептящите щитове, игнорирайки факта, че Луис-Цезар и Томас можеха да имат нещо против. Беше изминало дълго, време, откакто за последен път бях пробвала това и ако се провалях, може би нямаше да имам втори шанс. Приткин беше почти морав и само бялото на очите му се виждаше.
— Чакай! Трябва да помисля за минута! Задръж… — Били продължаваше да говори, но аз го пренебрегнах. Нямахме време за продължителна дискусия. Можех да разтегля стража си така, както Приткин беше направил; ако неговите щитове изчезнеха, преди да успея да ги подсиля, щяхме да изгорим. Концентрирах се и изговорих единствената силова дума, която знаех.
През мен затече енергия и то толкова силна, че си помислих, че ще започна да левитирам над асфалта. Секунда по-късно Били извая блестяща златна руна във въздуха, която се носеше пред лицето ми за около минута, лъскава, ярка и перфектна. Но нямах много време, за да й се наслаждавам, тъй като секунда по-късно бях повалена на задника си, когато енергията ме напусна в същия разтърсващ до костите изблик, с който се и появи. Внезапно си припомних ясно защо не правех това често.
Претърколих се на една страна и изстенах, опитвайки се да не бъда захвърлена. Имах ясното усещане, че няма да се справя. Тогава Били започна да ме храни с част от открадната си енергия. Не очаквах да почувствам нещо, когато ми беше помагал предния път, аз не знаех нищо за това, докато не се събудих, но сега почувствах. Блестяща, топла и чудесна енергия премина през мен и внезапно седнах. По дяволите! Можех да се пристрастя към това. Смехът на Били ехтеше в главата ми и аз се ухилих. Нищо чудно, че по-рано се движеше като комета наоколо.
— Какво направи? — Приткин също се бе изправил и изглеждаше объркан. Той се фокусира върху мен. — Ти презареди щитовете ми? — Той ме гледаше недоверчиво, докато се наслаждавах на добрата работа, която бяхме свършили аз и Били. Прекрасни сини стени, толкова непрозрачни, че вероятно можеха да се забележат и от нормалните хора и толкова дебели, че можех да карам кола вътре в кръга, проблясващ под халогенните светлини. Приткин вероятно бе създал защитата с вода, защото тя беше накъдрена, сякаш през нея преминаваха нежни вълнички.
— Свършихме добра работа — поздравих моят помагач. — И дори не се почувствах така, сякаш ще повърна.
— Какво направи? — Приткин ме сграбчи за ръката и стражът ми запращя леко. Той ме пусна, мръщейки се и триейки ръцете си. — Не можеш да имаш толкова много сила, никой човек не може!
— Може би съм я заела.
Очите му се стесниха.
— От кого или от какво?
Не се чувствах в настроение да обяснявам.
— Някой ще ми каже ли, ако обичате, какво става?
Преди някой да успее да отговори, щитовете започнаха да пращят и свистят. Нещо, което изглеждаше като черен облак беше започнало да ги гризе, поглъщайки тази прекрасна сила на малки парченца, сякаш рояк скакалци се спускаха над прерията. Окей, може би все още не бяхме вън от опасност.
Аз реших да дам няколко отговора на единствения човек тук, който щеше да ми каже истината. Влязох навътре и открих Били.
— Говори!
— Не мога да повярвам, че направи това! Имаш ли идея какво щеше да се случи, ако не бях успял да канализирам толкова много енергия наведнъж? Можеше да рикошира от вътрешността на щита и да ни изпържи всичките!
Аз го прекъснах.
— Ще ми викаш по-късно. Просто ми кажи какво става, бързо.
— Маговете от двата кръга се биха, а ние бяхме хванати по средата. Как ти звучи това накратко?
— Хубаво, а сега версията, която има някакъв смисъл.
Чух нещо странно и осъзнах, че то звучеше като скърцащи зъби. Не знаех, че той може да прави това.
— Обсебих тъмния маг, след като ти си върна тялото, но той разбра това и се защити от мен. Не мисля, че ще мога да го направя отново. Но преди да ме изхвърли, разбрах, че Черният кръг се е съюзил с Распутин, заедно с някои други групи, които не са щастливи от статуквото. Те изглежда вярват, че той има реален шанс да се справи с всички и не искат да пропуснат момента. А, това е още по-забавно, изглежда, че Тони също има вземане-даване с него. Той е продал магове на светлите елфи и знае, че ако някой от МАГИЯ узнае за това, ще е щастливец, ако всичко, което му причинят, е да го прободат с кол.