Стоях там шокирана.
— Ние сме абсолютно прецакани.
— Е, за това съм абсолютно съгласен с теб. Планът е Томас да те сграбчи и да отлети оттук, като Луис-Цезар и магът ще останат и ще се опитат да забавят всеки за достатъчно дълго време, че да можете да избягате.
— Това е самоубийство.
— И най-лошата част е, че дори няма да проработи. Ние сме обкръжени, скъпа. Няма начин Томас да успее да се измъкне от всички.
— По дяволите! — Замислих се за секунда. — А какво ще кажеш за подсилващото заклинание? Бях прекъсната от Луис-Цезар, който крещеше в ухото ми.
— Мадмоазел, можете ли да ме чуете?
Отдръпнах се, преди да успее да ме докосне.
— Какво искаш? Малко съм заета.
Той ме изгледа странно, но понижи гласа си.
— Трябва да тръгнете сега, мадмоазел. Съжалявам, но не можем да ви дадем повече време за възстановяване.
— Никъде няма да ходя. Томас никога няма да премине през тези, които са отвън и ти го знаеш. Двама черни рицаря, шест господаря и поне четиринайсет други вампира? Хайде бе.
Открих как изглежда Луис-Цезар, когато някой го изкара извън равновесие.
— Откъде знаеш пред какво сме изправени?
— Нейният слуга призрак й е казал — обади се Приткин и аз видях, че той отново е на колене, концентриран върху бързо изпаряващите се щитове.
— Можеш да видиш Били? — Бях изненадана. Много малко хора знаеха.
— Не — каза Приткин през стиснатите си зъби. Челюстта му бе толкова силно стисната, че малките мускули отстрани бяха изпъкнали. — Но ми беше казано какво можеш да правиш. Или поне част от него. — Пот се спускаше на вадички по лицето му, мокрейки ризата му, а той ме гледаше отчаяно. — Ако имаш още няколко номера, предполагам, че не е зле да ги използваш. Мога само да забавя процеса; не мога да го спра.
Въздъхнах. Защо ли си мислех, че ще съжалявам за това?
— Дай ми минута.
Отново се вглъбих в себе си, за да открия дали Били Джо имаше някакви блестящи идеи. Имаше, но не ми харесаха.
— Не мога да обсебя мага, защото той е защитен от мен. Но ти си далеч по-силна в духовната си форма, защото си жива. Ако можем да повторим това, което се случи…
— Не! Няма начин да обсебя някой друг! Какво ако не мога да се върна? Какво ако заседна? Измисли нещо друго.
Не ми хареса да бъда Луис-Цезар и определено не исках да разбера какво е да си тъмен маг.
— Не мисля, че ще заседнеш. Той е магьосник. Веднъж щом влезеш няма да имаш много време преди да те принуди да излезеш. Но ти нямаш нужда от много време. Ако можеш да го разсееш за няколко минути, се обзалагам, че нашите трима герои ще се справят с вампирите.
— Трима срещу двайсет? Не мислиш ли, че това е малко оптимистично?
— Просто не искаш да го направиш.
— Дяволски си прав.
— Имаш ли по-добра идея?
Преглътнах шумно. Трябваше да има алтернатива. Сенатът бе изпратил трима могъщи агента да ме върнат обратно от Данте, така че те ме искаха много силно. Когато не се върнехме и никой не докладваше, те със сигурност щяха да изпратят подкрепление, но нямаше начин да предвидим колко време щеше да отнеме това.
— Колко още остава до изгрева? Може би можем да забавим момчетата на Тони, докато те изчезнат да се скрият. Луис-Цезар би трябвало да се справи с малко слънце, а аз знам, че и Томас може.
Били Джо се засмя, но смехът му не беше весел.
— Сигурно, а мислиш ли, че нашият маг ще издържи толкова дълго?
Погледнах Приткин и не можах да отрека очевидното. Очите му бяха изскочили и сигурно няколко кръвоносни съда се бяха спукали, защото изглеждаше така, сякаш плаче с кървави сълзи. Но не можех да му помогна. Бях виждала много магия през годините, но вече бях направила единственото, което знаех, а Били Джо нямаше да понесе повторно загубата на толкова много енергия. Но ако скоро не направех нещо, пътуването ми за получаване на разплата с Джими щеше да приключи с убийството на трима души.
— Хубаво. — Поех си малко въздух. — Направи го.
Не можех да видя Били Джо, когато бе вътре в мен, но можех да усетя емоциите му по-добре, отколкото да разчитам лицето му и той беше скептичен.
— Сигурна ли си? Защото не искам да ми се натяква цяла вечност, ако свършиш окончателно като дух. Познавам те. Ще ме преследваш.
— Мисля, че спомена, че това няма да се случи.
— Казах, че вероятно няма. Нов съм в тези неща.