— Както ти ме попита, имаш ли друг план? Защото ако не…
Това беше всичко, което успях да кажа преди Били Джо да ме връхлети така, както защитникът нападаше куотърбек. Той продължи да ме притиска, докато вече не можех да се откажа, не можех да кажа или да направя нещо, за да спра този ужасен натиск, дори не можех да помръдна. Чувствах се така, сякаш бях хваната в капан между парен влак и планина; нямаше къде да отида. Секунда по-късно, когато вече бях решила, че ще умра, ако натиска не спре, бях внезапно освободена. Това беше огромно облекчение, но прекрасното чувство на свобода трая само секунда преди да се натреса в нещо, което усетих като тухлена стена. Заболя ме толкова много, че бих си помислила, че всяка кост в тялото ми е счупена, ако внезапно не ми просветна, че нямах тяло.
Чух ехо на смях около себе си.
— О, не, малък призрак. Вече ти казах. Не можеш да ме измамиш толкова лесно повторно. Отивай вкъщи при господарката си, преди да те изпратя някъде, където определено няма да ти хареса.
Осъзнах каква беше тази стена; тя представляваше щитовете на мага и те бяха много по-мъчнопреодолими, отколкото си мислех. Но не можех да последвам съвета му. Не знаех как да се върна обратно без помощта на Били Джо, така че трябваше да продължа. Да премина през тези щитове буквално беше въпрос на живот и смърт.
Можеш да се предпазиш с всичко, докато то има смисъл за теб: скала, метал, вода, дори въздух. Това е просто начин за визуализиране и манипулиране със силата ти. Юджийн се защитаваше с мъгла, за което си мислех, че е необикновено, но изглежда, че при нея сработваше. Щитове на мага бяха силни, но не и нещо изключително: подобно на мен той си представяше стена, но неговата бе дървена, докато моята винаги бе от огън. Когато се концентрирах, успях да видя крепост от огромни дървета, подобно на Калифорнийската червена гора, която се простираше толкова нависоко, че върхът й се губеше от поглед. В действителност те нямаха върхове; аз знаех, че където и да отида по протежение на щита му, щях да видя същата непробиваема стена.
Погледнах назад към мястото, където се бях приземила и видях, че отпечатък от тялото ми беше прогорен в дънерите, разцепвайки дърветата наоколо. Така трябва да ме е усетил и ми хрумна идея. Никога не бях чувала за някой, който беше правил това преди, но това важеше и за повечето неща, които ми се случиха днес. Концентрирах се, но не върху неговите защити, а върху моите.
Обикновено не чувствах стражите си. Техниката е толкова стара, че беше сякаш се изкачвам по стълби: това е трудно, когато си на девет месеца, но когато пораснеш, просто не мислиш, когато го правиш. Само че сега ми отне няколко секунди, за да се концентрирам и позната завеса от пламъци се появи около мен, комфортна топлина вместо изгаряща жега. Фокусирах се и бавно тънко езиче от огън, оформено като детска ръка, се протегна от щита ми и докосна най-близкия дънер. То пламна така, както сухо дърво се подпалва от лятната слънчева светлина и скоро цялата част беше обхваната от пламъци. Смътно чух как магът ме проклина, отправяйки заплахи и казвайки ми, че ще ме върже в най-ниския кръг на Ада за векове. Игнорирах го. Отнемаше ми цялата енергия да поддържам огъня пламтящ и да не позволявам нови дървета да се появяват около старите. Нямах сила за остроумни отговори.
Най-накрая, според мен след около седмица, в дърветата се появи малка дупка. Не чаках да се уголеми, а направо се вмъкнах през нея. Беше трудно промъкване и се чувствах така сякаш от двете ми страни бяха остъргани кървави линии, въпреки че знаех, че това е невъзможно. Внезапно димът и огънят се разнесоха и можех да виждам отново. Тъмният паркинг се разпростираше пред мен и покрай лицето ми подухна бриз. Приткин, Томас и Луис-Цезар бяха от другата страна на паркинга, а тялото ми ме гледаше с огромни очи.
Извиках на Били Джо.
— Всичко е наред! Контролирам тялото!
— Тогава спри проклетата атака! Приткин всеки момент ще припадне!
Огледах се наоколо объркано, след това се вгледах навътре в себе си.
— Нищо не правя!
Това беше истина, доколкото можех да кажа. Бях заключила, че превземането на тялото ще наруши концентрацията на мага и ще реши проблема. Но видях, че щитовете на Приткин се бяха стопили до толкова, че едва покриваха тримата мъже и изглежда всеки момент щяха да се сринат.
— Сега какво?
Видях как тялото ми се надигна и зашепна на Приткин. Той погледна към мен и аз махнах. Очите му се уголемиха. Той каза нещо, но не можах да го чуя.