— Какво?
— Гривната! — Гласът ми се разнесе над паркинга, когато Били Джо извика с всички сили. — Той каза да я разрушиш!
Тъмна фигура се спусна към мен от другата страна на паркинга. Тя излъчваше същото дълбоко вредно чувство като това, което излъчваше и магът, така че нямах нужда от представяне. По някакъв начин другият тъмен рицар бе разбрал какво се е случило и определено не му бе харесало.
Погледнах надолу и открих гривната на лявата китка на мага. Тя беше сребърна и изработена от нещо подобно на тънки, свързани помежду си ками. Не можех да намеря закопчалката; изглеждаше като споена за китката му. Погледнах Приткин и видях отчаянието, изписано на лицето му. По дяволите, това трябваше да стане сега. След като дърпането не вършеше работа, я захапах, разкъсвайки я с неговите зъби, концентрирана върху мястото, където двете ками се съединяваха. Най-накрая, след като пръстите му бяха кървава маса, тя се разхлаби.
Не трябваше да питам дали го правя правилно, защото Приткин се свлече на земята, задъхвайки се от облекчение, а вампирите около него се хвърлиха в атака. Луис-Цезар изпрати нож към вампира от моята страна, който би му отрязал главата, ако не се беше сблъскал с високата стоманена яка, която вампирът носеше. Въпреки това обаче не му давах още много време. Томас вдигна ръката си и най-накрая видях какво се бе случило в склада. Вампирът падна на колене и гърлото му заклокочи, а сърцето му буквално изхвърча от гърдите. То заплува към Томас и той го хвана, сякаш беше голяма бейзболна топка.
Другият тъмен маг беше на разстояние по-малко от две коли от мен. Той спря и вдигна ръка, и внезапно вече не можех да мърдам. Но преди да успея да се паникьосам, трите вещици, които бях освободила от казиното, излязоха иззад един паркиран ван и образуваха кръг около него. Щях да им извикам да бягат, когато внезапно магът припадна, пищейки, и налягането върху мен отслабна.
Това беше облекчение, но не се чувствах добре за дълго. Нещо, което почувствах като леден поток вода, обкръжи краката ми. Не можех да видя нищо, но стражът ми започна да пращи около краищата. Ако се концентрирах, можех да видя как поток извира от земята и ме обгръща. Умен маг — можеше да се защити с повече от един елемент. А огънят ми нямаше да бъде толкова горещ срещу водата. Когато пламъците угаснаха, тънки клонки от дървета, някои от които бяха с листа се омотаха около метафизичните ми крака. Супер. Тъмният магьосник изглежда бе сериозно вбесен, след като се бе възстановил, и при тази скорост щеше да му отнеме около две минути, за да се справи с мен.
— Какво не е наред с теб?
Един вампир беше притичал до мен. Познавах го слабо от свитата на Тони, голям, рошав блондин, за който винаги съм си мислила, че има нужда от загар — изглежда, че сърфирането не му понасяше с тази негова бяла кожа.
— Каза, че можеш да го неутрализираш! Той ще помете пода с нас!
Проследих ръката му, сочеща към мястото на битката, която нямаше да отнеме още доста време. Чудех се кой точно „той“ имаше предвид вампира, защото и тримата ми изглеждаха доста смъртоносни.
Приткин може и да беше вражески настроен кучи син, но беше дяволски добър в битките. Той беше на земята, но неговите страхотни летящи ножове се бяха върнали. Всъщност изглеждаше така, сякаш целият му арсенал се беше включил. Докато наблюдавах, издуха един вампир с пушката си, докато срещу друг бяха хвърлени и петте ножа, като единият почти отсече главата му. Вампирът би трябвало да е господар, защото не падна, но оживелите ножове го последваха, мушкайки го, сякаш бяха ято от специални смъртоносни пчели. Той започна да размахва ръце към тях, опитвайки се да ги отпъди, докато кръвта започна да се стича от дузината дълбоки рани, но те продължиха да се връщат. Той изрева яростно, но предпочете, вместо да бъде нарязан на парченца, да избяга. Двама от другите вампири, които бяха преследвани от гранати, решиха да не последват примера му. Реших, че ако това е, което Приткин може, когато е наполовина мъртъв, то определено предпочитах да не го виждам в пълната му сила.
Томас също се справяше добре, увличайки двама от вампирите в бой с ножове, който беше толкова бърз и яростен, че не можех да видя нищо от него, освен случайното проблясване на остриетата на светлините на паркинга. Няколко други лежаха около него с познатите издълбани дупки в гърдите. Междувременно Луис-Цезар беше решил да поеме атаката на офанзивата сам. Докато Томас и Приткин държаха нападателите заети, той се хвърли срещу вампирите, които ме заобикаляха. Плажният гларус явно не беше чувал за репутацията на французина, защото се нахвърли върху него и всичко продължи около секунда. Рапирата със зъл вид беше отново в действие и пробождането му дори не наруши крачката на Луис-Цезар. Той хвърли нож към втория тъмен маг, който отскочи от него, сякаш той имаше ризница. Но каквото и да правеха трите вещици, то определено имаше по-голям ефект. Магът беше на земята, опитвайки се да се освободи също толкова неефективно, колкото и бръмбар, обърнат по гръб, когато те започнаха да го приближават, пеейки нещо в унисон.