Първоначално бях доволна да видя французина, тъй като му отне само миг да разчисти останалите вампири около мен, но скоро промених мнението си. Премигнах и окървавеното острие на Луис-Цезар се оказа по някакъв начин под брадичката ми. Погледът в очите му много ясно разкри, че той си нямаше и на идея коя бях аз.
— Твоят кръг направи грешка, че ни предизвика — каза ми той спокойно, сякаш си приказвахме на купон. За щастие, монсеньор, аз нямам нужда да сте жив, за да изпратя послание за война. Ще бъде достатъчно да оставя топлото ви тяло някъде, където хората ви ще го открият.
— Луис-Цезар, не!
Не можех да говоря от страх, че той ще притисне рапирата си в гърлото ми, но гласът, който идваше иззад него така или иначе беше моят, както и ръката, която хвана неговата. Изглежда, че Били Джо бе решил да заслужи поста си.
— Мадмоазел, моля ви, върнете се при Томас! Това няма да е приятно!
— Томас е малко зает точно сега — отговори Били Джо. — И все едно, аз не съм Каси. Тя е там. — Той посочи към мен. — А аз не знам какво ще се случи, ако убиете тялото, докато тя е вътре. Може би ще успее да се върне, но може би не.
Гласът на Луис-Цезар леко се смекчи.
— Вие сте объркана, мадмоазел. Може би имате сътресение и няма нужда да се напрягате. Дайте ми един момент и аз лично ще ви ескортирам оттук.
Аз преглътнах. Знаех, че с неговата сила рапирата щеше да ме прониже, дори и Били Джо да държеше ръката му. Можех също да усетя паниката на мага и неговият страх подхрани битката на волите, която водехме. Приливът на това, което усещах като ледена вода, вече беше до колената ми.
— Били! Как да се махна оттук?
Движението на устата ми притисна острието на рапирата в кожата на мага и почувствах как топъл поток от кръв се стича по врата му. Някой изпищя в главата ми, но аз го игнорирах.
— Не знам!
Били Джо беше сграбчил ръката на Луис-Цезар с двете си ръце и практически висеше на него. Пот се стече по лицето ми, но не изглеждаше така, сякаш това го впечатляваше.
— Аз съм заседнал тук, докато ти не се върнеш твоето тяло знае, че ще умре без дух, така че ме е уловило здраво. Няма начин да ти помогна.
— Не мога да повярвам, че ме въвлече в това!
— Как, по дяволите, мислиш, че се чувствам? Не искам да свърша живота си вътре в жена. — Той направи пауза. — Поне не по този начин.
Луис-Цезар губеше търпение. С внимателно движение, което не причини дори леко помръдване на рапирата, той избута Били Джо.
— Може би ще поискате да затворите очите си, мадмоазел. Не искам да ви причинявам допълнителен стрес.
— Мисля, че е безопасно да кажем, че убиването й ще бъде доста стресиращо. — Били Джо се задави, но Луис-Цезар не му обърна внимание. Той ме бе приел като истерична жена и това си е. Ако някога се измъкнех от тази каша жива, щях да му покажа аз една истерия.
Хрумна ми една идея и стрелях напосоки.
— Не ме убивай! Знам за Франсоаз!
Това беше всичко, което успях да измисля, единственото нещо, което знаех за Луис-Цезар и което вероятно магът не знаеше, но изглежда това не го впечатли особено.
— Няма да се спасиш с посредствени лъжи, Джонатан. Познавам много добре твоите трикове.
— А какво ще кажеш за Каркасон? А? А за проклетата стая за изтезания? Аз — ти — видяхме как я изгарят! Говорихме за това преди около няколко часа!
— Достатъчно! Ти ще умреш.
Били Джо подскочи нагоре в последната секунда и удари острието така, че то премина през раменете на мага вместо през сърцето му, но болеше адски. Аз извиках и се дръпнах назад, но острието бе толкова дълго, че все още бях нанизана на него като пеперуда на карфица.
Най-накрая получих малко помощ като малко мускалче се появи в ръката ми. Внезапно господин Магьосник беше решил, че имаме обща цел. То изглеждаше като някое от малките контейнерчета на Приткин, втъкнати в колана му, но това се появи от някакъв вътрешен джоб. Студената вода беше стигнала до кръста ми и не знаех какво ще се случи, ако тя ме залее, но в момента бях по-загрижена за Луис-Цезар. Не се опитах да се противопоставя на импулса, преминал през мозъка ми и тикнах шишенцето срещу него.