Приткин издаде звук на отвращение и се запъти да отвори вратата. Мъжът падна назад в коридора и няколко слуги го изгледаха изненадано, преди да го замъкнат настрани за конското му. Съмнявах се да се нуждаеше от него.
— И така, как се хранят те обикновено? Искаш да ме накараш да повярвам, че няма да довършат по-късно това, което започнаха, когато няма да има свидетели?
Очевидно Приткин нямаше намерение да остави нещата така. Не можех да повярвам, че той не знае. Никога не бях виждала маг да показва изненада при Тони по време на хранене. Може би те бяха обучени да не разкриват чувствата си, но изражението ми показваше, че това не е голяма тайна. Сега Приткин изглеждаше истински объркан. На какво, по дяволите, ги учеха тези магове-воини?
Погледнах Мирча.
— Искаш ли да му покажеш?
Мирча се засмя развеселено.
— С удоволствие, dulceata, но си нямам достатъчно доверие. Изкушението да се отървем от дразнещото му присъствие би било прекалено голямо, а Консулът каза недвусмислено, че не трябва да го нараняваме, освен ако не ни даде повод. — Той плъзна очите си по посока на Приткин. — Но уви, досега той се сдържа.
— Имах предвид себе си.
— Не! — изригна Томас, което ме накара да подскоча леко от изненада. Той беше толкова тих до този момент, че почти бях забравила, че е тук. — Тя няма да бъде наранявана.
— Мисля, Томас, че това го решава нашата скъпа Касандра — отговори Мирча. — Ако това се направи правилно, то няма да я нарани. — Той ме погледна. — Сигурно си била използвана често за донор при Тони, нали? Разбираш ли процедурата?
Кимнах.
Да, без да споменавам, че от време на време храня и един призрак.
Тъй като бях правила и двете, аз знаех, че това, което вампирите правеха, беше малко по-различно от храненето на Били Джо, с изключение на това, че той можеше директно да абсорбира жизнена енергия, докато те си я набавяха чрез кръвта. Били можеше да пропусне тази стъпка, това беше нещо хубаво, тъй като неговото тяло беше някъде на дъното на Мисисипи. Той имаше проблеми да преработи дори и течната храна.
Мирча се плъзна леко с характерната му грация. Всички немъртви я притежаваха, но той караше дори повечето вампири да изглеждат тромави. Беше обучен в това, знаех, че няма да ме нарани, а и беше прекалено сит, за да погълне много. Бих предпочела Били Джо да е надвесен над гърлото ми, ако копелето не се бе запиляло някъде. Обикновено храненето на Били не ме притесняваше, тъй като можех да попълня енергията, която той беше източил, само чрез храна и почивка. Но той знаеше правилата относно това колко бях склонна да даря наведнъж, а тази вечер ги беше нарушил всичките.
— Какво смяташ да правиш? — Приткин се спусна напред, но Томас не го пусна да мине. Нито пък изглеждаше щастлив.
— Осигури му добра позиция за гледане, Томас — каза Мирча, поглеждайки ме замислено. — Ще направя това само веднъж. Касандра вече е уморена, а имаме много неща за обсъждане. Не искам да я приспя. — Той се усмихна и обхвана брадичката ми с ръката си. Беше топъл, но и винаги е бил такъв. Старите вампири нямаха колебания в температурата в зависимост от това дали са се хранили скоро или не. — Няма да те нараня — обеща ми.
Сега си спомних защо винаги бях харесвала Мирча. Дълбоките кафяви очи и великолепната физика определено играеха роля, юношеските хормони си казваха своето, но външността му бе по-малко важна за мен в сравнение с неговата честност. Никога не го бях хващала в лъжа. Бях сигурна, че е доста способен лъжец, когато поискаше да бъде — беше почти невъзможно да действаш по друг начин в двора, — но винаги е бил честен с мен. Това звучеше като нещо дребно, но при система, която беше изградена върху лъжи и измами, честността бе ценност. Усмихнах му се, само отчасти заради Приткин.
— Знам.
Приткин не можеше да стигне до мен, но все още можеше да крещи.
— Това е лудост! Ще му позволиш да се храни от теб? Доброволно? Ще свършиш като една от тях!
Мирча отговори вместо мен, очите му бяха приковани в моите. Не бяха точно кафяви, осъзнах аз, а комбинация от много цветове: капучино, канела, злато и няколко петънца тъмно зелено. Те бяха прекрасни.
— Ако ние се хранехме от хората толкова често, колкото си мислиш ти, маг Приткин, как щяхме да избегнем създаването на хиляди, дори милиони нови вампири? Това се случва само чрез три ухапвания в последователни дни от господар седмо ниво или по-високо. Можеш ли да повярваш, че без ограничения това нямаше да се случва постоянно? Инцидентно или преднамерено? Скоро не бихме били само мит и отново биха ни преследвали.