Той спря, но нямаше нужда да продължава. Не можех да повярвам, че дори Приткин не беше наясно какво се бе случило с Дракула, а и самият Мирча е бил залавян и убиван многократно в по-ранните години. Раду, по-малкия му брат, не е бил такъв късметлия. Той бил заловен от тълпа в Париж и изпратен в Инквизицията. Те са го измъчвали почти век и когато най-накрая Мирча го открил и освободил, вече бил опасно луд. Оттогава Раду е заключен.
— Тогава война беше непрекъсната. — Продължи Мирча, сякаш знаейки какво си мислех. — Между нас и хората, между фамилиите вампири, между нас и маговете и така нататък. Докато сенатите не се надигнаха, докато не казаха: „Достатъчно или накрая ще се самоунищожим“. Никой не иска да се връща към това, особено пък към конфликта с хората. Дори и да спечелехме срещу билионите, които се изправеха срещу нас, накрая пак щяхме да загубим, защото кой щеше да ни храни, ако те изчезнеха? — Той погледна Приткин. — Голяма част от нас не искат да полудеят без надзор и надежда за потайност, повече, отколкото ти. Ние ухапваме някого и го пресушаваме, когато трябва да се извърши екзекуция, или за да го изплашим, подобно на пленниците ни днес. Но когато се храним нормално — каза той, съсредоточавайки вниманието си отново върху мен, — предпочитаме по-нежен метод.
Усмихна се и това беше, сякаш слънцето се показва иззад облаците след множество дъждовни дни. Беше поразително.
— Какво й правиш? — Приткин погледна иззад рамото на Томас. — Ти не правиш нищо. — Звучеше почти разочарован.
Томас се протегна и махна ръката на Мирча от лицето ми.
— Остави я.
Мирча се обърна към него смаяно.
— Тя предложи това, Томас, ти я чу. Какъв е проблемът? Обещах, че ще бъда нежен.
Очите на Томас проблеснаха и челюстта му се стегна. Не изглеждаше успокоен. Очите на Мирча се разшириха леко, след това заблестяха злостно.
— Прости ми; не разбрах. Но не можеш да ми откажеш едно малко вкусване? — Погали лицето ми, но очите му бяха върху Томас. — Толкова ли е сладка, колкото изглежда?
Томас му изръмжа и този път блъсна ръката му.
Исках Мирча да приключи с това. Имах въпроси към Приткин, които не можех да задам, докато бях под неговото вампирско влияние.
— Не можем ли просто да го направим?
— Аз ще го направя, ако трябва да бъде направено — каза Томас и наклони главата си към мен.
Веднага се отдръпнах.
— Тцъ. Никога няма да се съглася с това.
Дължах на Томас няколко неща, но храненето не беше едно от тях.
Мирча се засмя отново, богат, сладък звук.
— Томас! Не си й казал?
— Да ми каже какво? — Предчувствието ми не беше добро.
Проблясъкът в очите на Мирча беше чиста доза неприятност.
— Само това, че той се е хранил от теб с месеци, dulceata, и както често се случва в подобни случаи, е станал… собственически.
Погледнах Томас шокирано.
— Кажи ми, че той се шегува.
Отговорът се изписа на лицето му, преди да проговори и светът се завъртя. Във вампирските среди храненето имаше строги правила. Едно от тях беше, че не можеш редовно да се храниш от един и същи човек, защото това създаваше чувство на собственост у вампира, което доста усложняваше нещата и можеше да доведе до хиляди проблеми поради ревност. Но да вземеш без разрешение кръв от някого, свързан с нашия свят, се считаше за оскверняване. Това не беше само поради сексуалния страничен ефект от храненето, но и защото всеки, който беше част от свръхестествената общност имаше специални права. Томас беше нарушил цяла група закони, без да споменавам факта, че ме бе предал отново. Така всичко относно него беше един или друг вампирски трик, от начина, по който изглеждаше до начина, по който се чувствах. Може би щях да му простя измамата, но не и това. Не можех да повярвам, че го е направил, но гледайки го, знаех, че това е истината.
Томас облиза устните си.
— Не се случваше често, Каси. Трябваше да знам през цялото време къде си, а редовното хранене създава връзка. Това ми помогна да те опазя.
— Много щедро от твоя страна. — Едва можех да изричам думите; чувствах се така, сякаш някой ме бе ударил. Започнах да се изправям и Мирча сложи ръката си на рамото ми. Изражението му внезапно стана сериозно, сякаш осъзна колко ми бяха повлияли тези новини.
— Имаш право да си ядосана на Томас, dulceata, но сега не е моментът. Вината е моя; не трябваше да го дразня. Ще повторя, ако обичаш остави това засега. В противен случай ще загубим цял ден в спорове.