— Не искам да споря. — Отвърнах аз и това беше истина. Исках да хвърля нещо по главата на Томас, за предпочитане нещо тежко. Но това нямаше да ми даде отговорите, а точно сега се нуждаех от информация повече, отколкото от отмъщение. — Добре. Просто го махни от мен.
— Дадено. Томас, ако обичаш.
Томас изглеждаше така, сякаш щеше да почне да спори, но след забележима пауза отстъпи две крачки. След това спря, като че ли на инат. Щях да го притисна, но щеше да каже, че трябва да е наблизо, за да наблюдава Приткин. И тъй като трябваше да се съглася с него, останах безмълвна.
Мирча въздъхна и отново обхвана лицето ми. Този път той не удължи момента. Пръстите му нежно притиснаха брадичката ми надолу и можех да усетя как силата му ме призовава. Милувката му беше нежна, леко докосване, но аз потръпнах, когато през тялото ми затанцува гореща вълна, която изтри част от шока, който чувствах поради действията на Томас. Кожата ми настръхна и мъгла от блестяща, прекрасна енергия се изля между нас. Внезапно разбрах чии бяха защитите, които Били беше разрушил по-рано и чия беше силата, която бяхме използвали, за да отблъснем атаката в Данте. Това беше същото шеметно, кипящо, подобно на шампанско с лед, чувство, което бях усетила в казиното, опияняваща смес от желание и смях, и топлина, към която почти мигновено се пристрастяваш. Знаех, че трябва да съм раздразнена от факта, че той бе поставил защити около силата ми, но никой не можеше да се къпе в подобно усещане и да бъде сърдит. Това беше просто невъзможно. То ме заливаше, сякаш слънчевата светлина беше придобила форма и аз се засмях, изумена.
Мирча започна, когато нашите енергии се сляха и тогава всичко стана много тихо. Едва забелязах това. Това беше щастливо потапяне във великолепен, златен поток. Чувствах се така, сякаш той докосваше нещо много по-интимно, а не шията ми и за секунда наистина си помислих, че халатът ми бе изчезнал и че топлата ръка галеше цялото ми тяло. Опитах се да преглътна, но устата ми беше пресъхнала и усещах ударите на пулса си на някои чувствителни места. Припомних си една вечер преди много време, когато с Мирча се бяхме свили на дивана в работния кабинет на Тони и той галеше косата ми, докато ми разказваше истории. По време на това посещението аз бях прекарала много повече време с него, отколкото Тони, половината от което бях сгушена в скута му, но никога не бях реагирала по този начин. Разбира се, тогава бях на единайсет. Седенето в скута му сега беше придобило абсолютно ново значение.
Върху лицето на Мирча се бе изписало странно изражение, почти объркано, сякаш не ме бе виждал никога преди. Той потърси лицето ми за момент, след което взе ръката ми и се наведе над нея. Усетих кратко докосване на устни, след което той ме пусна и отстъпи назад. Цялото това нещо може би бе отнело не повече от 10 секунди, но то ме остави бездиханна, зачервена и за кратко с разбито сърце, сякаш ми бе отнето най-ценното нещо в живота ми. Почти протегнах ръката си след него, но успях да спра, преди да се унижа. Седях там, опитвайки се да успокоя пулса си и се взирах в него.
Бях забравила колко лично бе храненето на вампирите в сравнение с това, което правеше Били. Не бях мислила по този начин за Мирча, факт, който сега ме изненадваше. Той притежаваше обаянието, с което беше известно семейството му, силата му беше достатъчно голяма, за да спечели и задържи място в Сената, а мъжката му красота не можеше да се отрече. Разбира се, аз никога не бях срещала Дракула, който беше умрял много преди да се родя, или нещастния Раду, но гледайки Мирча, можех да разбера защо това семейство беше станало легендарно. Ако срещнеш някого от тях, никога няма да искаш да го забравиш, независимо от всички трикове, които биха приложили, за да замъглят паметта ти.
Вдигнах погледа си нагоре и видях как Томас се мръщеше, като местеше погледа си между мен и Мирча. Какъв му беше проблема? Всичко беше приключило. Тогава погледнах отражението си и видях, че очите ми бяха разфокусирани, бях порозовяла, а устните ми леко отворени. Изглеждах така, сякаш бях правила наистина добър секс, което не беше далеч от истината. Бързо промених изражението си, за да изглеждам по-малко превъзбудена. Приткин изглеждаше разочарован, сякаш бе искал да стане свидетел на нещо, което причинява болка, а не удоволствие.
— Не вярвам, че си се хранил. Ти не пи кръв; дори не нарани кожата.
— Напротив. — Мирча оправи яката си с почти нервен жест. — Това беше хранене, но умерено. — Той погледна Томас, сякаш щеше да каже нещо, но после се отказа. Внезапно се обърна към Приткин с вълча усмивка. — Рафаел ще ти го демонстрира, ако искаш.