— Какво се случи с нея?
Той беше раздразнен.
— Никога не разбрах. Считам, че баща й си мислеше, че сме станали прекалено… близки и я отпрати. Имах такава репутация в онези дни, а Франсоаз бе една от слугините, които редовно ме обслужваха. Но никога не съм я докоснал. Не искам жена в леглото си, ако тя не е там доброволно. А един слуга би имал съвсем малък избор, ако бях поискал… Не бих я поставил в подобна ситуация.
— Тогава защо някой ще иска да я убие?
Той седна на ръба на кушетката, сякаш го бях ударила.
— Защото бях загрижен за нея. Дадох й огърлица — нещо малко — защото тя нямаше никакви бижута, а такава красота трябваше да бъде възнаградена. И още веднъж й дадох пари — отново малка сума — тъй като моите приходи не бяха големи в онези дни. Исках единствено да й помогна с разходите по сватбата и да я възнаградя за доброто отношение. Трябва да е казала на някого или пък някой я е видял да носи огърлицата и са се досетили… — Той каза последното така, сякаш говореше на себе си.
Това не помогна.
— Защо някой би я убил само, защото ти я харесваш? Кой те е мразел толкова много?
Той облегна лакти на коленете си и косата му покри лицето му.
— Брат ми. — Гласът му беше сподавен и горчив. — Той правеше възможно най-лошото, за да ме изплаши и подчини през всички тези години.
— Можеш ли да ни кажеш нещо друго за това видение, Каси? — Лицето на Мирча беше много сериозно. — Всеки детайл може да е от значение.
— Не мисля така.
Мислех за случката, тогава не бях в най-доброто състояние на ума, за да правя наблюдения, но бях разказала почти всичко.
— Освен че тъмничарят ме наричаше със странно име. Монсеньор ле Тур или нещо подобно.
Луис-Цезар вдигна рязко глава, сякаш го бях ударила.
— Това важно ли е? — попита Мирча.
Той поклати глава.
— Не. Просто… не бях чувал това име от много години. Така се казвах някога, въпреки че не се отнасяше само за мен. Това име означава „мъжът в кулата“, а аз често бивах арестуван. То имаше и други значения по това време — добави той меко.
Погледнах Мирча, който беше мрачен, но не изкоментира.
— Кажи ни за второто видение, dulceata.
Кимнах, опитвайки се да игнорирам факта, че картите ми таро бяха доста по сведущи по въпроса в сравнение с друг път. Реших да не споменавам това. Луис-Цезар бе казал, че името не е важно и не исках да ги разконцентрирам.
— Добре, но аз също не го разбирам. Обикновено Виждам това, което се е случило или ще се случи, но то е като да гледаш телевизия. Наблюдавам отстрани и това е всичко.
— Но не и последният път.
Помръднах неловко. Все още не бях анализирала това, което ми се бе случило, така че как да го обясня на някой друг?
— Беше… различно през последния ден. Не знам защо. Може би, защото бях в тялото на друг, когато се прехвърлих втория път. Това никога не се е случвало.
— Никога не си обсебвала някого досега? — Това беше гласът на Приткин и той беше изпълнен със скептицизъм. Исках да го игнорирам, но и аз исках да разбера какво става.
— Не. Не знам как го направих, но когато Били Джо се блъсна в мен…
— Били Джо е името, с което си позната ли?
— Нямам прякор — сопнах се аз. — И веднъж завинаги, не съм вещица, ясно? Не съм демон; не съм и ужасяващият Торбалан. Аз съм ясновидка. Знаеш ли какво е това?
Може би бях загубила избухливостта си, или може би гривната го бе запомнила и изля злобата си. Но без предупреждение два еднакви ножа, които изглеждаха газообразни и нематериални, подобно на Били след някоя дива нощ, се появиха пред мен и полетяха към него. Те не изглеждаха истински — беше повече сякаш светлината беше изваяна във форми — но вършеха достатъчно работа. Не съм искала да го нараня, но гривната явно имаше друго намерение, тъй като камите се забиха дълбоко в гърдите му. Той изпищя и аз инстинктивно отстъпих назад. Камите се придвижиха с мен, прелитайки през стаята, за да изчезнат в гривната.
— Съжалявам! — Наблюдавах ужасена, когато две светлочервени рани разцъфтяха на гърдите му. — Не знаех, че това нещо може да прави така! — Погледнах нещото на китката си шокирано. Не би трябвало да е способна да нарани маг, но се беше плъзнала между щитовете му така, сякаш изобщо не бяха там.