— Което ни показва, че те ни казват истината. — Луис-Цезар въздъхна с облекчение. — А това означава… Мирча довърши вместо него.
— Че те са променили Историята.
11
— Това не е възможно. — Аз усещах твърда почва под краката си. — Аз виждам миналото. Не го променям.
— Пития притежава такива сили — мърмореше си Приткин, сякаш изобщо не ме чуваше. — Но не. Това не е възможно. — Внезапно той изглеждаше като объркано малко момче. — Пития не може да обсеби никого. Тя не би могла да ти даде тази способност. Тя не я притежава.
— Остави това — каза Луис-Цезар стремително. Той гледаше Приткин нетърпеливо. — Силите на Пития биха ли позволила на Касандра да пътува метафизично на друго място, в друго време?
Приткин изглеждаше още по-несигурен.
— Трябва да се консултирам с Кръга си — каза той, с леко несигурен глас. — Не съм подготвен за това. Те казаха, че тя е заподозряна в измама. Пития има наследник. Нейните сили не би трябвало да се прехвърлят на… тази личност.
— Какви сили? — аз реших да използвам предимството, че отново бях човек, дори и временно. Беше по-добре да открия какво знае, преди да реши, че съм някакъв друг вид демон.
— Не! — Приткин поклати глава непреклонно. — Не мога да говоря за Кръга.
— Ти се опитваше да говориш за тях цяла вечер — каза Томас, сграбчвайки рамото на мага достатъчно здраво, че щеше да се спъне, ако силата на Мирча все още не го държеше. — Но сега, когато можеш да ни помогнеш, ти отказваш? — Китката на Томас се бе излекувала, с изключение на грозен червен белег, но лицето му не беше по-добре. Настроението му изглежда също не се бе подобрило.
— Аз… това са опасни неща. Не мога да говоря за тях, без да са ме упълномощили.
— Ти каза, че те знаят това, което и ти — изръмжа Томас. — Свържи се с тях! Вземи разрешение!
Приткин изглеждаше някак си неспокоен, сякаш търсеше помощ. Не намери такава.
— Ще опитам, но знам, че те ще искат да се срещнем и да обсъдим това. И ще искат да им я заведа. Няма да се вземе бързо решение.
— Колко време? — Луис-Цезар се присъедини към Томас и двамата представляваха доста страховита картинка.
По дяволите, те бяха достатъчно плашещи и поотделно.
Приткин направи грешката да прикрие своята нервност с грубост. Той определено не беше подготвен да се справя с вампири сенатори.
— Не знам. Може би дни.
Сините очи на Луис-Цезар внезапно станаха блестящо сиви, като живак, а зениците му почти напълно изчезнаха. Задържах дъха си и не бях само аз. Единственият звук в стаята беше шумното дишане на Приткин и то отекваше силно, сякаш някой бе сложил микрофон пред него. Мирча внезапно го освободи и той щеше да се строполи на пода, ако Луис-Цезар не бе сграбчил ризата му и не го бе блъснал отново в стената.
Това, че бях видяла Луис-Цезар в действие в казиното, не ме бе убедило, че той е хищник на хищниците. Той се биеше добре, но аз бях виждала много добри бойци през годините, а и не мислех, че рапирата, независимо колко е остра и дълга, може да бъде заместител на огнестрелното оръжие. Бях прекарала прекалено много време при Тони, по-добре познат като Този-с-пистолетите. Аз разбирах защо ме плашеше — той беше моят портал към земята на полуделите призраци и мръсните затвори, но другите хора нямаха такъв проблем, така че не разбирах защо се страхуват толкова от него. През по-голямата част от времето той изглеждаше почти сладък, с неговите големи сини очи и трапчинки. Но най-накрая схванах. Той все още бе красив, но такова бе и величието на торнадото, преди да опустоши града. В тази секунда аз повярвах, че той можеше да накара този луд план в Данте да проработи, че наистина е убил 20 вампира, докато Томас ме пазеше.
— Ние нямаме дни — изсъска той и кръвта се отдръпна от лицето на Приткин.
Мирча заговори и неговият глас беше като струя вода, течаща през стаята — успокояваща страстите и охлаждаща страните. Усетих как пулсът ми се забавя и най-накрая успях да си поема дълбоко въздух.
— Може би маг Приткин ще иска да се свърже с Кръга си някъде другаде? Аз мисля, че той ни каза това, което трябваше, косвено, ако не друго. — Той се усмихна на Приткин. — Ти, може би, искаш да ги попиташ защо са изпратили теб, най-известният ловец на демони, след Каси. Ти имаш репутацията на… как да се изразя… изключително праволинеен? Ако аз бях подозрителен, бих си помислил, че те са искали да сбъркаш за това какво е тя и да премахнеш евентуален съперник от съревнованието.