Приткин го погледа и постепенно лицето му се обагри в червено от ярост. Надявах се сърцето му да е по-тренирано, отколкото характера му. Имах чувството, че ако не получи инфаркт, някой в Кръга щеше да трябва да дава обяснение.
— Никъде няма да ходи!
Луис-Цезар и аз заговорихме в един глас. Той отстъпи с грациозен жест и аз го погледнах нервно, докато се придвижвах, за да застана лице в лице с Приткин. Очите на вампира все още бяха сребърни и аз не исках да разбирам какво става, когато наистина загуби самообладание.
— Няма да ходиш никъде, докато не получа няколко отговора. Коя е Пития, защо ме наричаш пророчица и за какви сили говориш?
Приткин се подчини, без да спори. Борбеността му изглежда за момента беше изчезнала и гласът му беше леко пресипнал.
— Пития е името на древната пророчица от Делфи, най-големият храм на Аполон. В продължение на 2000 години жените, които са били избирани на тази длъжност, са се считали за оракулите на света, като крале и императори са водили своята политика с помощта на техните съвети. Длъжността изчезнала с упадъка на Гърция, но терминът все още се използва с голямо уважение. Това е титлата на главния ясновидец на света, силен съюзник на Кръга. Тя е едно от главните предимства, тъй като нечовеците не могат да придобият дарбата.
— Какво общо има това с мен?
— Всеки път е избирана нова Пития, пророчица — нашето име за истински ясновидец — за неин наследник. Тя е внимателно обучавана още от детството и, за да разбере този товар и как да го носи. Пития е стара и вече не може да контролира силите си. Те трябваше да бъдат предадени на наследницата и, но тя бе отвлечена от Распутин и Тъмния кръг преди повече от 6 месеца. — Очите му бяха завладени от духовете. — Силата на Пития се предава по ненарушима традиция в продължение на хиляди години. Но сега се страхувам за приемствеността. Наследникът би трябвало да е мъртъв. Защо иначе силите биха се прехвърлили на теб, макар и една част от тях? Измамник без тренировка, без да разбира какво изисква длъжността?
Две думи от речта отекнаха в главата ми. Аз го погледнах ужасено.
— Частично? Какво, по дяволите, значи това? — Гласът ми беше станал писклив и аз спрях, за да се успокоя малко. — Няма начин. Кажи на твоя Кръг, че не искам работата.
— Това не е професия, това е призвание. И наследникът няма избор.
— Как ли пък не! Ще трябва да намерите тази гадателка и да си я върнете.
Погледнах Томас и това беше почти болезнено.
— И какво използва върху лицето му? То не се излекува.
Рейф отговори.
— Това е драконова кръв, mia stella. Не се притеснявай, ще се излекува с времето.
Томас ми изпрати изненадан поглед, сякаш не очакваше да ми пука за това, което му се случваше, и аз отместих погледа си. Забелязах, че Мирча ме наблюдаваше замислено и се опитах да направя изражението на лицето си възможно най-неутрално. Остави ги да мислят, каквото си искат. Би трябвало да съм загрижена за всеки, който е бил наранен, докато се е опитвал да ме спаси.
Приткин заговори с уморен глас.
— Ние я търсехме. За последните 6 месеца почти не сме правили друго. Пития е много стара и притежава тези сили много по-дълго, отколкото трябва. Здравето й е разклатено, а заедно с това и контролът й. Ние разбираме необходимостта от бързане по-добре от теб, но търсенето ни беше напразно.
Не виждах проблема тук.
— Тогава назначете някой друг заместник.
— Казах ти, това не е такава длъжност. Силата отива там, където поиска, при този, който е най-ценен — така казват старите текстове. Не би трябвало да има оспорване. Ти си млада и нетренирана, докато нашата пророчица е обучавана с години за тази позиция. Тя беше избрана късно, но бе добре обучена. Не сме си мислели, че ти ще и бъдеш съперник…
Той спря, прекалено късно и аз се нахвърлих върху него.
— Вие сте знаели за мен? Как?
Арогантността започна да се завръща на лицето му.
— Цялата твоя линия е заразена. Майка ти беше същата. Ти дори изглеждаш като нея.
— Чакай малко. Ти познаваш майка ми? Как?
Той изглеждаше на 35, а може би и по-млад. Така че не остаряваше с нормална скорост, освен ако Кръгът не приемаше своите членове на 15 години.
— Тя беше наследницата — каза Приткин, а устните му бяха стиснати ядно. — Тя трябваше да бъде чиста, недокосната и знаеше това много добре. Но се забърка с баща ти, който беше вампирски слуга! И по-лошото беше, че го криеше от Кръга, докато не беше вече бременна с теб и след това избяга с баща ти. Кой знае какво щеше да се случи с тези сили, ако бяхме допуснали те да се използват от нечестив приемник.