Джейн Ан Кренц
Докосване на жена
Пролог
Из дневника на Алис Корк
Днес продадох кравата. Вече няма да ми е необходима. Дадох я много евтино на семейство Минтън. Те добре ще се грижат за нея. Миналата зима умря тяхната крава, а скоро ще им трябва мляко. Чакат бебе. Казах на Аби Минтън да се уговори с доктора в града, защото този път май няма да съм тук, когато то дойде на бял свят. Аби не искаше да ми повярва, но знам, че така ще стане. Предчувствам го. Няма да доживея да видя следващата зима в тази долина.
Кравата беше последното ми животно. За всичко друго взех мерки. Говорих с един адвокат от Денвър. Каза ми, че ще уреди нещата точно както искам, чак до публикуването на завещанието ми в местния вестник. Долината на хармонията е в безопасност. Кайл Стокбридж и Глен Балард ще се пръснат от яд, когато разберат, че ще дам земята на моя далечна роднина, но нищо няма да могат да направят. Ето това е отмъщението.
Чудя се каква ли е тази Ребека Уейд. Малко ми е странно да оставям земята на човек, когото дори не съм виждала. Но имам известно предчувствие за нея, откакто видях името й миналата година, докато съставях родословното ни дърво. Това е същото предчувствие, което ме обхваща при наближаване на буря или щом някоя жена по тези места ще ражда. Просто някак знам, че Ребека е подходящият човек.
Ако имах повече време, щях да се опитам да я намеря и да я предупредя за това какво я чака. Но аз съм на края на дните си. Нямам нито сили, нито време да я търся. Ще оставя на адвоката да свърши това, след като си отида. Бог знае, че му плащам добре. Но Ребека Уейд, която и да е тя, положително ще има много работа със Стокбридж и Балард. Дракон бълващ огън и хитър изкусител. Няма да й бъде лесно с тях, но съм убедена, че Ребека ще се справи и с двамата.
На времето, когато бях много по-млада, щях да се закълна, че мъжете от родовете Стокбридж и Балард са безнадеждни случаи. Веднага бих казала, че те всички са обречени да бъдат негодници. Вече не съм толкова убедена. Кайл и Глен, независимо дали знаят или не, не са копия на бащите и дядовците си. Една жена на място може да промени всичко тук.
Глава 1
Вълната от желание, която се надигна у него, бе толкова силна и така го заля, че той потрепери. Забушува във вътрешностите му и го направи опасно неспокоен. Когато започна да търси Ребека, не беше очаквал такова нещо. Преди два месеца я откри и всичко си беше нормално. Той беше доволен от удара, който направи. Каза си, че късметът му не го е изоставил.
След време обаче изпита отчаяна нужда тази жена да е пред очите му и последните два месеца бяха истинско мъчение. Отначало си каза, че ще се справи. Но нещо се обърка. Дори не можеше да определи момента, в който положението започна да става неудържимо. Знаеше само, че тази вечер е обзет от унищожителна страст, която повече не би могъл да пренебрегва.
Най-после Кайл Стокбридж призна пред себе си, че се беше хванал в собствения си капан. До този момент той бе ловецът — непогрешим, самоуверен, умен. Сега вече очевидно бе в сериозна опасност. Ако не е изключително внимателен, ще се превърне в жертва. А Кайл Стокбридж никога не играеше тази роля. Впи поглед в жената с кехлибарените очи, наблюдавайки я как бъбри с приятели и сътрудници в другия край на претъпкания салон. Около него се чуваше неясен шум от разговори. Чашите звънтяха от кубчетата лед. Чуваше се музика, изпълнявана от инструментално трио. Стокбридж не обръщаше внимание на нищо друго, освен на Ребека Уейд.
Чувстваше се като хищник, разяждан от неутолим глад. Усещаше, че този глад го прави уязвим. Трябваше да бъде изключително предпазлив. Цели два месеца бе играл безразсъдна игра с тази жена, която го вълнуваше така, както никоя друга. Ребека не беше зашеметяваща красавица. Нито пък екзотична омайваща сирена, примамваща мъжете с някаква завладяваща магия. Тя беше просто Ребека и работеше при него. От два месеца бе във „Флеминг Лък Ентърпрайзис“, но там вече се усещаше строгият й стил. Страхотно организирана, трудолюбива и интелигентна, Ребека коренно промени някои неща. Просто имаше нюх към управлението. Като главен секретар на Кайл, Ребека се бе намесила във всичко — от ежедневните му задължения до начина, по който пощальонът доставяше пощата.
И най-важното, което засягаше служителите, Ребека можеше да се справя с шефа. За избухливия характер на Кайл се носеха легенди, но пред Ребека той никога не избухваше. Никога. Вярно е, че често спореше с нея, понякога нетърпеливо мърмореше, когато беше недоволен, правеше хапливи забележки, щом тя дръзнеше да наруши широките граници, които той щедро й бе предоставил. Но никога не избухваше. Не и по начина, по който правеше това пред останалите простосмъртни.