— Кайл, — решително се намеси Ребека. Гласът й беше любезен, но очите й святкаха от гняв. — Достатъчно. Напразно се нахвърляш. Рик тръгваше към твоя кабинет. Само се отби тук, защото имахме насрочена среща в понеделник сутринта.
Веждите на Кайл се извиха въпросително и той отново насочи вниманието си към нея. Знаеше, че може би реагира прекалено бурно, това засягаше всички. Изненадващо го обзе първична мъжка ревност. В момента не беше важно, че може би нямаше реална причина за това. Той усети непреодолима нужда да излее раздразнението си.
— Не бързай да го защитаваш, Беки, защото така ще се убедя, че е дошъл, за да те моли за ходатайство. Харисън, отиди в кабинета ми и ме чакай.
— Слушам — Рик стана и тръгна към вратата.
— И следващия път, когато решиш да се скриеш зад полите на жена, — каза много внимателно Кайл, — не избирай моята.
Ребека изстина зад бюрото си. Но Рик погледна Кайл по мъжки. Той мрачно кимна, сякаш върху плещите му се бе стоварило най-голямото нещастие. Излезе от помещението и затвори вратата след себе си.
Успокоен до известна степен, че бе успял да сплаши подчинения си, Кайл се обърна към Ребека. Той не очакваше да види как абаносовите й очи святкаха от гняв.
— Как смееш? — прошепна тя. — Кайл, това беше пълна дивотия! Как можа да сведеш скандала с Рик до личните ни отношения? Как бих могла да работя тук, ако всеки път, когато видиш мъж в кабинета ми, реагираш по този начин? Колко глупаво, идиотски, тъпо постъпих! Знаех си, че не е редно. — Моливът, който беше взела, се счупи на две между пръстите й. Тя избута парчетата. — Знаех си, че не бива да се премествам при теб. Всичко това е направо абсурдно!
Кайл се стресна от рязката й реакция. Гневът му отново се надигна, но той го контролираше, както ставаше винаги в присъствието на Ребека. Той агресивно пристъпи напред, хвърли документите на Джеймисън върху бюрото й и постави длани върху дървената му повърхност.
— Нямаше да се стигне до лични неща, ако не бях видял как Харисън сладко си пие кафето с теб. Какво става тук? Тереза ми каза, че това е в програмата за понеделник. А с кого се срещаш всеки вторник?
— Със Сандра Билингс от „Обработка на данни“ — изстреля отговора Ребека. — И това ли ще определиш като непрофесионално поведение? Може би си мислиш, че ние със Санди всеки вторник стоим тук и играем карти или клюкарстваме за любовния си живот?
— Не се опитвай да се измъкнеш, като представяш нещата за напълно естествени.
— Всичко е напълно естествено. Точно така работех при Екстън и Фордис. Точно така искаше да работя моят шеф господин Карстеърс. Така е експедитивно и резултатно. На теб ти хареса как се справям там, помниш ли? Каза, че ти е направило силно впечатление това, което Карстеърс ти е съобщил за работата ми. Че си мечтал за такъв човек. Затова ме назначи, когато изкупиха фирмата, спомняш ли си?
Кайл потуши надигащото се у него чувство за вина. Колкото и ентусиазирана да беше препоръката на Карстеърс, тя не беше определяща при решението на Кайл да назначи Ребека, но той надали можеше да обясни това точно сега. Опита друг подход.
— Нямам нищо против методите ти на работа — започна хапливо той, — но не искам служителите ми да те използват като параван. Точно това се опита да направи тази сутрин Рик Харисън.
— Не е вярно!
— Вярно е. По дяволите, познавам Рик и виждам как всички мои служители започнаха да те използват, когато искат да избегнат срещата си с мен.
— С Рик обсъждахме програмата ти за седмицата, а не сделката с Джеймисън — пламна Ребека. — Опитваш се да представиш нещо съвсем невинно като подмолно и непрофесионално.
— Не ми е приятно всеки понеделник сутринта да пиеш кафе с Рик Харисън.
— Доводите ти са смехотворни. Май ревнуваш, Кайл.
Думите й дълбоко го засегнаха. Кайл изруга и се отдръпна рязко от бюрото. Отиде до най-отдалечения ъгъл на стаята и се обърна към Ребека.
— Може и да ревнувам — призна той тихо.
Както и бе очаквал, изражението на Ребека мигновено стана по-мило. Тя не можеше да понася да гледа как някой страда. Най-малко тя бе жената, която би накарала любовника си да ревнува.
— Няма причини — каза му внимателно Ребека.
Той погледна към втората чаша кафе на бюрото й.
— Няма ли?
— О, Кайл, как може да говориш така — скочи Ребека и бързо заобиколи бюрото. Очите й бяха изпълнени с тревога и загриженост. — Знаеш, че никога няма да имам нещо общо с друг мъж — тя докосна ръката му и вдигна поглед към него. — Знаеш това, нали? Обичам те, Кайл. Имаш ми доверие, нали?
Той се загледа в разтревоженото й лице и великодушно реши да се остави да бъде успокояван. Устните му се извиха в лека усмивка, вдигна ръка и с върха на юмрука си погали извивката на шията й.