Понякога обаче посред нощ, когато лежеше будна и размишляваше за неясното си бъдеще, Ребека се чудеше дали всички щяха да бъдат толкова любезни, ако тази връзка се разпаднеше.
Явно имаше риск. На Ребека й правеше голямо впечатление, че Кайл нито веднъж не бе казал, че я обича. Тя се бе убедила, че може би той ще успее да преодолее това, което му пречеше напълно да се отвори към нея. Окуражаваше я фактът, че той много се промени за десетте дни, през които тя живееше при него. Наистина, повечето от интимните им разговори все още се въртяха около работата, но тя полагаше усилия да промени това.
Можеше само да се надява, че някой ден той ще бъде наясно колко дълбоки са чувствата му към нея и ще й го признае. Но беше много вероятно да се заблуждава. Тя знаеше много малко за него. Беше чула слухове за развален годеж преди четири години и някой колебливо й бе намекнал, че навремето Кайл е бил женен. Но Ребека отхвърли тези слухове и реши, че са злонамерени.
Това беше всичко, което Ребека знаеше за миналото на Кайл.
Не беше много.
Ребека въздъхна и взе писмата. Пликът, поставен най-отгоре, привлече вниманието й. Много малко хора се радваха, когато получеха писма от адвокати и от данъчни агенти. Тя внимателно отвори плика, като се чудеше какво би могла да е направила, за да бъде дадена под съд. Беше изпълнена със съмнения. Ако репутацията на Кайл беше чиста, нейната щеше да е съвсем безупречна. Това, че се обвърза с Кайл Стокбридж, беше най-голямата авантюра в живота й. Тогава защо някой адвокат ще иска да се свърже с нея?
Тя бегло прегледа съдържанието на писмото и веднага разбра две неща. Първото беше, че не я даваха под съд. А второто — че беше единствена наследница на далечна роднина, за която до този момент дори не бе чувала — някаква госпожица Алис Корк. Адвокатската фирма, която се разпореждаше с имотите на госпожица Корк, искаше да се срещне с Ребека, за да обсъдят условията на завещанието.
За момент Ребека остана озадачена на стола си, после скочи и изхвърча от кабинета.
— Здравей, Тереза, Кайл вътре ли е? — попита тя, като се втурна в приемната на кабинета на Кайл.
— Да, но все още дъвче господин Харисън. Ще почакате ли?
Ребека направи гримаса.
— Не. Имам лошо предчувствие, защото кой знае как ще изглежда този кабинет, когато Кайл приключи с Рик. Би ли му предала да ми се обади, когато се освободи?
— Разбира се — Тереза погледна писмото в ръката на Ребека. — Добри новини ли?
Ребека се засмя.
— Още не знам.
Тя се върна по коридора, разочарована, че не успя да сподели вълнението си с Кайл. Обади се в кантората на адвокатската фирма и си определи среща за следобед.
— Много се радваме, че най-после ви открихме, госпожице Уейд — промърмори секретарят на фирмата. — Господин Крамуел ви издирва от почти три месеца.
Тя много малко научи от разговора по телефона, но успя да потвърди, че беше точно тази Ребека Уейд, която търсеха. Нямаше грешка. Ребека затвори телефона и реши същата вечер да се обади на леля си Бет. Тя беше генеалогът на фамилията. Може би знаеше коя е Алис Корк.
Кайл цяла сутрин не се обади. Към обяд Ребека направо преливаше от нетърпение да му каже изумителната новина. Тя взе чантичката си и слезе долу, за да се срещне с него. През последните десет дни те всеки ден обядваха заедно.
Кайл тъкмо излизаше от кабинета си, когато Ребека влезе. Той беше намръщен, явно имаше много работа. Погледна към нея и сви рамене.
— А, Беки, ето те и теб. Тъкмо щях да кажа на Тереза да ти се обади. Днес ще трябва да пропуснем обяда. Налага се да се видя с Джеймисън в неговия клуб. Ще се опитам да спася сделката. Ще се видим по-късно.
Ребека премига, когато той мина покрай нея. Кайл се спря колкото да я целуне кратко и силно по устата и изчезна.
— Успех — извика тя след него, но не беше сигурна, че той я чу.
Когато се обърна, видя, че Тереза замислено гледа към нея. Ребека се разстрои от странното й изражение.
— Е, — опита се да разведри атмосферата — Рик оцеля ли?
— Рик е жив и доколкото знам, е добре — каза любезно Тереза. — Но не знам какво му става на шефа.
— Нещо му има на Кайл ли? — стресна се Ребека.
— Недоумявам. Само знам, че няма насрочена среща с Джеймисън. Освен ако господин Стокбридж не е прибягнал до телепатията.
— О — успя да се отрони само от устните на Ребека.
Тя отиде в сладкарницата на компанията и се зачуди дали медният им месец не бе приключил. Разбира се, помисли си тя предизвикателно — трудно можеше да има меден месец, щом човек не е женен.