В два часа Ребека се освободи за един час от работа, за да се срещне с адвокатите на госпожица Алис Корк. Когато след петдесет минути излезе от кантората им, беше направо изумена. Тя вече беше щастлива собственичка на доста голям парцел земя в планините на Колорадо.
В пет часа най-после Кайл се появи на вратата на кабинета й. Той беше преметнал сакото си върху рамо и изражението му беше мрачно и предизвикателно, сякаш влизаше в битка.
— Готова ли си? — попита я той.
Ребека се поколеба.
— Не съм сигурна — призна си честно тя. — Изглеждаш така, сякаш ще влизаш в сражение. Нещо случило ли се е, Кайл?
— Да, но ще го оправим. Да вървим.
Той се обърна и тръгна по коридора.
Ребека наистина се колебаеше дали да го последва. Вълнението от новината, която бе научила този следобед, преминаваше. Той явно имаше по-големи проблеми.
— Беки?
Кайл намръщено погледна през рамо, като разбра, че тя не го следва послушно. Ребека преглътна.
— Идвам, Кайл.
Тя все чантичката си и затвори след себе си вратата на кабинета.
— Този следобед спасих сделката с Джеймисън — това бяха единствените думи, които отрони той по пътя към високата сграда, в която беше жилището му.
— Поздравления.
Ребека не се опита да наруши тишината, която настъпи след това. Имаше достатъчно време, за да му съобщи новината. Той паркира поршето в гаража. Когато тръгнаха към асансьора, все още не проговаряше.
— Седни — нареди й Кайл, влизайки след нея в апартамента. — Ще донеса да пийнем. Ще ни бъде необходимо.
— Защо?
— Трябва да ти разкажа нещо — съобщи й той. — Няма да ти хареса. Само си припомни съвета, който ми даде днес сутринта за изслушването на обясненията. — Той за момент се спря на вратата на кухнята. — И запомни още нещо, Беки.
— Какво? — попита тя, усещайки студени тръпки.
— Запомни, че каквото и да се случи, ние с теб сме обвързани и това няма да се промени. Ще преодолеем всичко заедно.
Глава 4
— Знам всичко, което са ти казали адвокатите днес следобед — Кайл стоеше до прозореца с чаша в ръка и мрачно се взираше навън към планините. — Моите поздравления.
— Не личи да се радваш за мен — спокойно отбеляза Ребека.
Тя стисна чашата с вино в очакване на нещо неприятно. Почти усещаше как то витае във въздуха над главата й.
— Не се радвам. Това усложнява нещата. От друга страна, ако не беше земята, която наследяваш, нямаше да се запозная с теб.
Ребека пое дълбоко въздух.
— Ти откъде знаеш за Алис Корк и за земята?
— Дълга история.
— Имало едно време… — подсказа му тя неохотно.
— Точно така. Имало едно време — той спря, като явно търсеше думи. — Имало едно време двама мъже и две имения, разделяни от ценна земя. Тя се наричала Долината на хармонията. Името й било доста неподходящо. Тази проклета долина никога не носела хармония.
— Кой е бил собственикът й?
— Всеки от собствениците на двете имения още отначало искали да я притежават, но първи я получил един мъж на име Макинтош.
— А кой е собственикът на имението до нея? — попита Ребека със силно предчувствие за нещо лошо.
— Семейство Балард притежават имението „Клиър Адвантидж“, което е от едната страна на долината.
— „Клиър Адвантидж“ ли? — Ребека погледна втренчено Кайл. — Има ли нещо общо с компанията „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“? — Фирмата беше един от най-големите конкуренти на „Флеминг Лък“.
— Има връзка, да. Същата, каквато има между „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ и имението „Флеминг Лък“. Аз съм собственик и на двете. Глен Балард притежава „Клиър Адвантидж“ и компанията, която е създал. Нарекъл компанията си на името на семейната земя — също като мен. Нашите имения са от двете страни на Долината на хармонията. В продължение на три поколения фамилиите Балард и Стокбридж враждуват за тази проклета долина.
Остра болка сви стомаха на Ребека.
— Враждуват ли?
Кайл се обърна към нея. Зелено-златистите му очи приковаваха вниманието с напрежението, което изразяваха.
— Всичко започнало с една жена и с парче земя и изглежда, че така и ще завърши.
С рязко движение Ребека остави чашата и скръсти ръце в скута си.
— Разкажи ми всичко.
Кайл се поколеба и след това започна да разказва историята гладко като човек, който многократно я е чувал още в детството си.
— И фамилията Балард, и фамилията Стокбридж искали да притежават Долината на хармонията. Първоначално, защото там имало вода. По-късно — заради рудните залежи. Макинтош, собственикът на Долината на хармонията, не искал да я продаде нито на едните, нито на другите. Всеобщо било мнението, че той бил старо твърдоглаво копеле. Отношенията се влошили. Били отправени заплахи. Имало и изстрели.