— Прилича на история от Дивия Запад.
Кайл я изгледа странно.
— То си е било в Дивия Запад. Както и да е, в края на краищата Макинтош предложил разрешение на въпроса. Той умирал, а имал дъщеря. Не била хубавица, както ми казаха, и нямала ухажори. Макинтош искал тя да се омъжи добре за някой от семейство Стокбридж или от семейство Балард. Който я вземел за невеста, получавал земята.
— Бедната жена! — възкликна съчувствено Ребека.
— Тя е щяла да бъде богата, независимо от коя страна си избере съпруг.
— Щели са да я използват.
— Не ми е приятно да ти го казвам, Беки — каза рязко Кайл, — но факт е, че често хората се женят заради земята.
— Продължавай.
— Излишно е да споменавам, че жената от семейство Макинтош била ухажвана и от двете страни. Но избрала мъж от фамилията Стокбридж. В семейство Балард били бесни от яд и с наближаването на сватбата нещата станали неудържими. Крадели добитък, мъжете се сбивали в града и си устройвали засади в планините. Нямало как няколко души да не бъдат убити. И двете страни се въоръжавали за всеобща война, когато жената от семейство Макинтош разбрала причината, поради която се омъжва.
— Искаш да кажеш, че не е знаела ли? Че искрено е вярвала, че този твой прародител я е обичал?
Кайл сви рамене.
— Тя била много млада. Баща й не искал да й казва истината, като си мислел, че тя ще е по-щастлива, ако не знае защо изведнъж двама от най-желаните за брак младежи на разстояние няколко мили наоколо започнали да я ухажват. Но скоро всичко й станало ясно. И тогава направо се вбесила.
— Обидила се е — подхвърли разгорещено Ребека.
— Както и да е. Всеки случай, тя мълчала по въпроса и настоявала сватбата да се отлага колкото може повече. Накрая баща й починал. В деня след погребението отменила сватбата. Вече притежавала Долината на хармонията и заявила, че няма намерение да се омъжва за никого от семействата Балард и Стокбридж.
Ребека вдигна поглед, изключително доволна от твърдостта на непознатата жена.
— Браво на нея.
Кайл гневно я стрелна с очи.
— Така тя започнала вражда, която продължава и до днес.
— Не я е започнала тя. Била е жертва. И какво станало после?
— Най-после госпожица Макинтош се омъжила. Избрала някого си от Денвър. Казвал се Корк.
— Сигурно някой, който я е обичал.
— Вероятно някой, който искал да притежава Долината на хармонията — каза мрачно Кайл. — Там има хубава паша и вода през цялата година. Както и да е, той достатъчно държал и на земята, и на жена си, за да уважава нейните желания. Отказал да продава земята, независимо колко му предлагали от семействата Балард и Стокбридж.
— Или са го заплашвали?
— Може би. Но Корк и жена му удържали на напора и на двете семейства. Те имали деца. Две починали още като малки. Третото, дъщерята, наследило земята.
— И предполагам, че веднага била затрупана със заплахи и предложения за женитба от следващите поколения на фамилиите Балард и Стокбридж?
Кайл кимна. Очите му помръкнаха.
— Отначало отказала на всички. Явно, че майка й добре я е подучила. Но била прелъстена от един от фамилията Балард. За чара на хората от фамилията Балард се носят легенди из онези месата. Говори се, че тя си внушила, че е влюбена и че този мъж от фамилията Балард е по-различен от останалите. Когато разбрала, че е бременна, приела предложението му за женитба.
— И какво станало? — Ребека усети, че тази невероятна история започва странно да я увлича.
— Малко преди сватбата разбрала, че нейният жених има любовница, с която не възнамерява да се раздели и след сватбата.
— Значи той е искал да се ожени за госпожица Корк само заради Долината на хармонията — тъжно констатира Ребека.
— Не се вживявай толкова — каза остро Кайл. — Това е стара история.
— Обикновено историята се повтаря в един или в друг вариант. И какво станало с госпожица Корк?
— Постъпила като майка си. В последния момент отменила сватбата.
— Въпреки че била бременна? По онова време, в онази епоха това е голяма смелост — каза Ребека с възхищение.
— Говори се, че Балард направо побеснял. Твърдял, че е баща на детето и че тя трябва да се омъжи за него. Но тя отричала, че бебето е от него. Казала, че може и да е копеле от фамилията Стокбридж, което според баща ми било чиста лъжа. Както се оказало, бременността й била ябълката на раздора. Скоро след това тя пометнала и прекарала сама следващите четиридесет години от живота си в Долината на хармонията. Името й е Алис.