— Моята Алис Корк? — попита бързо Ребека. — Тази, с която имам роднински връзки ли?
— Същата. Тя беше вироглава старица. Това ще ти кажа. Беше много стисната. Когато татко почина и аз наследих ранчото, отидох при нея да говорим за Долината на хармонията. Не ме пусна и до външната врата. Единственото ми удовлетворение беше, че към фамилията Балард е била още по-малко гостоприемна. Почина преди три месеца.
— И ми е завещала земята? — Ребека поклати глава от удивление. — Но аз изобщо не я познавам. Според адвоката с нея сме далечни роднини.
— Това обяснява защо адвокатите загубиха толкова време да те намерят — Кайл отпи глътка от питието си. — Адвокатите по начало не бързат. Знаех, че няма да се трогнат от това, че ти си наследницата. В края на краищата, клиентката им е починала и фирмата е била заета с по-неотложни неща. А пък аз наех най-добрата детективска агенция веднага щом видях клаузите на завещанието.
— И как си успял да видиш завещанието?
Кайл въздъхна.
— Алис Корк възложила на адвоката си да публикува тази проклетия в местния вестник на общината, в която прекарала целия си живот. Явно решила да си направи шега. Искала да бъде сигурна, че всички от фамилиите Балард и Стокбридж за пореден път са победени от жена. Аз обаче казах на детективската фирма, че ще платя допълнително, ако те открие преди адвокатите.
Дланите на Ребека яростно се вкопчиха една в друга.
— Винаги си бърз, когато гониш целта си. Достатъчно дълго работих с теб, за да го разбера.
Кайл присви устни.
— Всичко завърши с това, че аз първи те открих. Имах късмет. Фамилията Стокбридж е известна с късмета си в някои области. Оказа се, че ти си тук, в Денвър, и работиш във фирма, която предстои да бъде разпродадена. Работата се сведе до това Карстеърс да ме запознае с теб. С него се знаем от години. И когато му казах, че имам нужда от главен секретар като теб, той се скъса да те препоръчва. Беше загрижен за бъдещето ти след разпродажбата на фирмата.
Ребека бавно пое въздух.
— И аз, знаейки, че работата ми е в сериозна опасност заради разпродажбата, не можех да си намеря място от радост, че съм имала такъв късмет да те срещна точно тогава. Бях ти толкова благодарна, че реших да се проявя като най-добрия главен секретар, който си имал.
— Преди това нямах главен секретар — сухо изтъкна Кайл.
— Вярно. Така че аз изпълних моята част от сделката, нали? Бях най-добрият главен секретар, който си имал. Кажи ми, Кайл, ти кога реши да ме прелъстиш?
Очите му се присвиха застрашително.
— Не съм си поставял за цел да те прелъстявам, Беки. Всъщност отначало изобщо не знаех какво да правя с теб. Най-важното беше да те намеря, но след това нямах представа какво да правя. Ти изобщо не беше такава, каквато очаквах.
— И какво очакваше?
— Не знам — Кайл се раздвижи неспокойно. — Ти просто ме изненада, това е. Надявах се да открия жена, с която да мога да имам бизнес, но в момента, в който те видях, разбрах, че точно с теб не искам да имам бизнес.
— И очакваш да ти повярвам ли? След като чух историята на фамилията ти?
Той я погледна косо и свирепо.
— По дяволите, Беки, не съм очаквал, че между нас ще се получи привличане. Не бях готов за това. Реших да изчаквам. Непрекъснато си казвах, че адвокатите ще те търсят с месеци и междувременно ще те опозная. Приемах нещата едно по едно. Ти имаше нужда от работа. Аз имах възможност да ти предложа.
— И си си представял, че аз ще ти бъда толкова благодарна, че ще ти дам земята, на каквато и цена решиш да предложиш?
Кайл погледна към съдържанието на чашата си. Когато вдигна глава, очите му искряха от честност.
— Стори ми се, че можеш да ми върнеш услугата, като изслушаш предложението ми за земята, преди да чуеш предложението на фамилията Балард.
— Значи явно трябва да очаквам предложение и от фамилията Балард? — попита студено тя.
— Можеш да бъдеш сигурна, че Глен Балард ще бъде по петите на адвокатите. Той винаги дебне да открадне това, което някой друг е открил.
Ребека бе потресена от горчивината, с която той изрече тези думи. Очите й се разшириха от изненада.
— Значи не за първи път изпадаш в такава ситуация заедно с Балард?
— Случвало ми се е веднъж — два пъти.
— Кога? Във връзка с работата ли?
Сега тя бе обзета от любопитство. До този момент не бе виждала очите на Кайл да изглеждат така. Това я плашеше.
— Няма значение, Беки. Сега това не е важно. Единственото ми желание в момента е нещата между нас да се изяснят. Съзнавам, че тази ситуация може да те притеснява. Сигурен съм, че имаш въпроси.