Ребека бавно поклати глава от изненада.
— Признавам ти, че се опитваш да омаловажиш нещата, като ги сведеш до нещо дребно, което трябва да бъде изяснено. Имам само един въпрос към теб, Кайл.
— Питай — подкани я великодушно той. Погледът му бе донякъде замислен, сякаш той бе напълно сигурен, че вече владее положението.
— Защо реши, че ще успееш, след като направиш това с мен?
Той я погледна втренчено.
— За какво говориш? Нищо не съм ти направил, с изключение на това, че съм те любил.
— Не си ме любил — каза тя леко презрително. — Ти ме използва. Не си по-добър от предшествениците си. Опита се да ме прелъстиш с надеждата, че ще ти прехвърля земята без много шум.
Кайл направи крачка напред.
— Беки, това не е вярно. Когато имаш възможност да размислиш, ще го разбереш. Предупреждавам те. Недей да сипеш сега обвинения, които после самата ти ще трябва да понесеш. Казах ти истината за всичко, което се случи. Сега нашите отношения нямат нищо общо с Долината на хармонията.
Ребека стана. Самата тя се изненада, че не избухна от силната ярост, която я бе обзела.
— Не ме лъжи безцеремонно, Кайл. В основата на всичко е долината. Всъщност излиза, че тя е единствената причина за отношенията между нас. Преди всичко, заради нея сме се запознали, заради нея си ме любил и си ме поканил да дойда да живея при теб. На предшествениците ти признавам едно — те поне са предлагали брак на жената, която е притежавала тази долина. Аз дори и това не получих.
Зелените очи на Кайл проблеснаха.
— Ребека, седни. Реагираш прекалено бурно. Това не ти е присъщо. Успокой се и ми дай възможност да поговорим.
— За какво да говорим? Искаш ли да купиш тази земя от мен?
— Забрави за земята — изръмжа Кайл, като очевидно спокойствието му се изчерпваше. — Не говорим за земята, а за нас. За теб и мен.
— Така ли? Тогава няма да имаш нищо против днес следобед да дам земята на Глен Балард? — каза презрително тя.
Кайл отхвърли заплахата с едно махване на ръка.
— Не прави такива прибързани глупави изявления. Ти просто си малко разстроена.
— Малко разстроена ли? — Ребека не вярваше на ушите си.
— Беки, по-късно можем да се заемем с Долината на хармонията. Сега тя не е важна. Важни са нашите отношения.
— Какви отношения? — Ребека много ядосано се огледа. — Доколкото виждам, единствените отношения, които имаме, съществуват заради тази земя.
— Не е вярно, по дяволите, Беки, чуй ме — Кайл направи две големи крачки напред и остави чашата си. — Не постъпваш разумно. Това не ти е присъщо. Успокой се и се опитай да помислиш.
Тя вдигна брадичка.
— За какво да помисля, Кайл? За това, че нито веднъж не ми каза, че ме обичаш ли? За това, че съм била глупава да си въобразявам, че ме обичаш и че само ти е необходимо време, за да разбереш чувствата си? Или може би трябва да седна и да помисля за това как съм била подведена и използвана? Нещо ми подсказва, че второ ще даде подобри резултати.
— Не си била подведена — той обгърна раменете й и леко я разтърси. Погледът му блестеше, докато с явно усилие овладяваше гнева си. — Няма да ти се размине, че така ме обвиняваш, независимо колко си ядосана. Казах ти веднъж и го повтарям, че връзката ни няма нищо общо с тази земя.
— И аз трябва да ти повярвам ли? — тя беше скептична. — След всичко, което току-що ми разказа?
— Повярвай ми, Ребека — каза през зъби Кайл.
— Кажи ми поне една разумна причина, за да ти повярвам.
— Искаш причини ли? — отвърна бързо той. — Ще ти изложа няколко. Дължиш ми малко доверие, Ребека Уейд. Аз съм мъжът, с когото ти спиш. Мъжът, когото казваш, че обичаш.
— Защо трябва да си хабя любовта и доверието на вятъра? Поне сега знам защо нито веднъж не ми каза, че ме обичаш. Признавам, че поне в това отношение си бил честен.
Той грубо стисна раменете й.
— Дадох ти всичко, което мога да дам на една жена — каза рязко той. — Всичко.
— Искам да ти кажа, Кайл Стокбридж, че това не е достатъчно.
Ребека бързо се отдръпна от него, направи няколко крачки назад и ръцете му увиснаха празни.
— Не бягай от мен, Беки — заповяда й нежно той.
— Не бягам от нищо и от никого. Но ще се махна колкото може по-далеч от теб.
— Ще те последвам.
Тя прочете неумолимото намерение в очите му и мрачно се усмихна.
— Няма да ме следваш много дълго. Веднага щом се отърва от Долината на хармонията, ще ме забравиш. Не се безпокой, Кайл. Каквото и да мислиш, че изпитваш към мен, ще се изпари веднага щом земята вече не е между нас.
Тя бързо излезе и тръгна по коридора към спалнята.
Кайл се спусна към нея, като едва я стигаше.