— Къде си тръгнала?
— За тази нощ — на хотел. Утре смятам да направя малко пътешествие из планината. Любопитна съм да видя земята, която Алис Корк и майка й толкова упорито са се борили да задържат.
— Те не са искали толкова да задържат Долината на хармонията, колкото тя да не попадне в ръцете нито на Стокбридж, нито на Балард.
— Мога да разбера защо не са желали да попадне в ръцете на човек от фамилията Стокбридж. Но засега нямам нищо против някой от фамилията Балард. Може би този Глен Балард не прилича чак толкова на предшествениците си, колкото ти на своите.
— Престани да сипеш смътни заплахи. Не е в твой стил.
— Кой изрича заплахи?
Ребека зави покрай ъгъла в спалнята и влезе в килера, за да вземе куфара си. Когато рязко се обърна, тя се сблъска с Кайл, който се оказа почти върху нея. Ръбът на куфара го блъсна в слабините.
Кайл трепна от болка и задържа дъха си.
— Повярвай ми, Ребека, Глен Балард е негодник като баща си и като дядо си. Знам го със сигурност.
— Така ли? — Ребека стовари куфара върху леглото, отвори го и започна безразборно да хвърля в него дрехи. — Откъде знаеш? Какво още ти е направил, освен че се е борил за това, за което и ти?
— Преди всичко, прелъсти годеницата ми — каза Кайл с леден глас.
Ребека беше толкова шокирана, че за миг не помръдна. Тя втренчи поглед в Кайл, държейки куп бельо.
— Балард е откраднал годеницата ти? — повтори най-после неразбиращо.
— С Дарла са женени от около четири години.
Ребека бавно се обърна към отворения куфар и пусна бельото в него.
— Чух слухове, че някога си бил сгоден. Но никой не коментира.
— В службата нямат кой знае каква представа за това — отвърна Кайл. — Там не говоря по този въпрос.
— Нито пък другаде. Чудех се кога ще се наканиш да ми го кажеш — тя затвори куфара, като го заключи с излишно старание. — Чух и слухове за брак. На времето си помислих, че това са клюки. Сега не съм сигурна. Вярно ли е, Кайл? Ти разведен ли си?
Той прокара пръсти през косата си.
— Да.
— Да? Само това обяснение получавам за един развод и за един провален годеж?
Очите му я изгаряха.
— Какво искаш да ти кажа? Че съм два пъти неудачник по отношение на жените ли? Хубаво, признавам си. Мъжете от рода Стокбридж не са добри съпрузи. Попитай някого, който ни познава. Късметът на Стокбридж не действа, когато стане въпрос за жени — заключи с горчивина той.
— Може би мъжете от рода Стокбридж не е трябвало да разчитат на късмета си по отношение на жените. Може би вместо това е трябвало да се опитат да бъдат честни.
Ребека вдигна куфара си. Той беше толкова тежък, че се налагаше да го носи с две ръце.
— Остави го, Беки. Никъде няма да отиваш.
— Как ще ме спреш? С груба сила ли? Не се опитвай, Кайл. Не е помогнало при другите жени, няма да помогне и при мен. Махни се от пътя ми.
Той за момент затвори очи, явно полагайки усилие да се овладее.
— Не искам да те пусна, Беки. Опасявам се, че ще направиш нещо неразумно.
— Например какво? Да продам земята на Глен Балард ли? Обещавам ти, че веднага ще ти кажа, ако го направя. Сега се махни от пътя ми.
— Беки, ти ми каза, че ме обичаш — напомни й той много нежно.
— Спомена, че правя неразумни неща — промърмори тя. — Махни се, Кайл!
— Тази сутрин ме посъветва да дам възможност на Харисън да ми изложи обяснението си. Послушах те.
— Не прави аналогии. Вече имаше възможност да ми обясниш и това, което ми каза, не ми хареса.
— По дяволите, Беки, дължиш ми поне малко доверие.
— Защо? Защото съм спала с теб десет нощи ли? — отвърна бързо и гневно тя. — Абсолютно нищо не ти дължа за тази привилегия. Що се отнася до мен, ти си ми длъжник. Длъжник си ми за цялата любов, която пропилях по теб. За цялата любов, която бях готова да пропилея за теб в бъдеще. Но както изглежда, този дълг няма да ми бъде изплатен, затова ще го впиша в графата „лоши дългове“.
— Беки, предупреждавам те. Ако си тръгнеш сега, ще съжаляваш.
Той повдигна вежди.
— Така ли? И какво ще направиш? Ще ме уволниш ли? Хайде, действай. Щом Карстеърс толкова горещо ме препоръча на теб, сигурна съм, че ще успея да го накарам да ме препоръча и на някой друг. Може би Глен Балард ще има нужда от добър главен секретар, който два месеца е работил във вражеския лагер?
Ребека веднага разбра, че прекали с последната безсмислена заплаха. Ръката му здраво хвана нейната, пръстите му я стиснаха за наказание. Но това не я изнервяше толкова, колкото силният гняв в очите му.
— И през ум да не ти минава да отиваш при Глен Балард — каза подчертано нежно той.
Ребека си пое дъх, за да се съвземе, и реши, че въпреки че беше ядосана, нямаше право така да го заплашва. Тя просто не биваше да наранява мъжа, когото толкова много обичаше.