Докато Кайл премина по пътеката към сепарето на Ребека, той бе посрещнат с приятелски кимвания и лаконични поздрави. Ребека неохотно си помисли, че тук непознатите може и да ги посрещаха със студени изпитателни погледи, но съвсем различно беше отношението към кореняците.
Тя до известна степен се поласка от това, че го видя. За момент по тялото й премина вълна от желание, но успя да овладее неочакваните емоции.
Обаче от проблясъка на доволство, който долови в очите му, Ребека разбра, че за момент се бе издала.
— Здравей, скъпа — каза нежно той и седна срещу нея. — Изненадана ли си, че ме виждаш?
— Да — каза сдържано тя.
— Не би трябвало. Трябваше да знаеш, че щях да те последвам чак до Тимбукту.
— Тук не е Тимбукту.
Той леко се усмихна и постави шапката до себе си на червената пластмасова тапицерия.
— Вярно. Но това е единственото кафене в града. Обадих се в мотела и там ми казаха, че си отишла на обяд. Не беше трудно да те намеря. Не забравяй, че преди те открих при много по-трудни обстоятелства.
— Проследил си ме — обвини го нежно тя.
— Ето защо си толкова добра като главен секретар, Беки. Много си прозорлива. Схващаш И най-малките нюанси в ситуацията. Много си интуитивна. Да, госпожице, проследих те.
— Какво обядваш?
— Хамбургер.
— Мъдър избор. Оценявам това, че няма да ме притесниш, като си поръчаш спагети или пиле по акадски. Щях да стана за смях — той погледна към младата сервитьорка, която се появи до него с каничка с кафе. — Жан, и аз ще си поръчам хамбургер. Непрепечен.
— Готово, Кайл — тя първо наля кафе на Кайл, после — на Ребека. — Този път за по-дълго ли ще останеш?
— Зависи.
Жан отправи към него разбиращ поглед.
— Всички очаквахме да се появиш веднага след като почина Алис Корк. Татко каза, че с Глен Балард ще дойдете на коне и ще се стреляте с пушки. Мислеше, че ще това ще стане пред бензиностанцията на Пат. Също както по филмите.
— Не е познал — Кайл погледна към Ребека. — Най-напред трябваше да открия кой е наследил Долината на хармонията.
Погледът на Жан с нескрит интерес се отмести към лицето на Ребека.
— Вие ли? — попита тя с жадно любопитство. — Тук всички се чудехме на кого Алис ще натресе проблема с долината. Коя сте вие?
— Запознай се с новата собственичка на Долината на хармонията — каза любезно Кайл. — Името й е Ребека Уейд. Тя е главен секретар във „Флеминг Лък Ентърпрайзис“. И… — добави той спокойно с чувство за собственост, — жената, с която живея.
Пръстите на Ребека затрепериха от гняв.
— Вече не — каза хапливо тя.
Но бомбата бе хвърлена. В съседните сепарета наостриха уши. Жан я гледаше втренчено, като любопитството й премина в нескрито учудване.
— Е, ясно — Жан се усмихна на Кайл. Това май дава отговор на въпроса кой най-после ще наследи Долината на хармонията, нали?
— Не е чак толкова сигурно — промърмори Ребека. — Жан, ще ти бъда много благодарна, ако изпълниш поръчката ми. Прегладнявам.
— Да, госпожо — преливаща от вълнение, Жан бързо отиде в кухнята. Очевидно бе нетърпелива да съобщи клюката.
— Аз пък си мислех, че многото приказки ще попречат на работата — Ребека погледна Кайл, вдигайки чашата си с кафе.
— В продължение на три поколения хората тук клюкарстват за фамилиите Стокбридж и Балард — отбеляза Кайл. — Не се безпокой. И двете фамилии със сигурност не се безпокоят.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти първи започна да говориш за мен.
— Хората трябваше да говорят за теб. Поне така си изясняват фактите.
— От това, което ти им каза, няма да си ги изяснят. Току-що изтърси на Жан опашата лъжа. Защото от вчера не живея с теб.
— Искаш ли веднага след като хапнем, да отидем с колата до Долината на хармонията? — попита общително Кайл.
Ребека се бореше със себе си, за да не избухне. Тя вече беше виждала Кайл да прилага тази тактика. Когато не му харесваше посоката, която взима разговорът, той просто променяше темата. Щеше да е безполезно да се опитва насила да го кара да признава погрешните си ходове.
— Не може и дума да става за това. Смятам следобед да отида в долината. Сама.
— Ще те закарам. Ако си сама, има голяма вероятност да се изгубиш.
— Тогава ще се изгубя. Значи такъв ще е късметът ми.
Кайл я погледна спокойно.
— Аз ще те заведа до къщата на Алис, Беки.
Ребека знаеше, че губи, но нещо я караше да се сражава докрай.
— Ами ако отклоня предложението ти? — заинтересува се иронично тя. Кайл винаги искаше да кара човек да съзнава колко много зависи от него.