На Кайл не му допадна съвсем нескритото й възхищение. Присви очи, навлизайки с поршето в силно разбития път към къщата на Алис.
— Тя беше твърдоглава, с тежък характер, зла вещица.
— Ти си от рода Стокбридж. Предубеден си.
Кайл поклати глава.
— Попитай, когото искаш.
— Ще си правя собствени изводи. В края на краищата, тя ми е била роднина, макар че изобщо не бях чувала за нея — Ребека се наведе напред, обзета от внезапно нетърпение. — Това ли е къщата?
— Това е. Не е много приятна за гледане.
Алис се бе грижила повече за обора и за градината си, отколкото за къщата.
Порутената постройка изглеждаше така, сякаш при по-силен вятър ще се срине. Дървото бе посивяло от времето и от това, че не бе боядисвано. Покривът на верандата бе опасно провиснал.
Ребека отвори вратата на поршето още преди Кайл да изключи мотора. Възхищението й от Алис Корк и от старата къща бе започнало да завладява и него. Не бе виждал Ребека да се държи така.
Кайл излезе от колата и я последва по стълбите към верандата, наблюдавайки я как вади връзка ключове от чантичката си. Обзе го странно неудобство, когато тя отвори вратата и влезе вътре. Това беше забранена територия. Поне за хора от фамилиите Стокбридж и Балард. Имаше чувството, че извършва нарушение — което бе ужасно глупаво, като се има предвид, че той имаше най-голямо право върху тази долина от когото и да било, включително и от Ребека.
Ребека погледна назад, сякаш усети колебанието му.
— Какво има? — попита тя, като леко се намръщи.
— Нищо — изведнъж Кайл се ядоса на себе си и влезе с твърда стъпка в къщата. — Ако Алис Корк ме видеше сега, щеше да припадне. Тя не разрешаваше кракът ми да стъпи тук. В деня, в който й донесохме Джоукър, разреши на татко само да го внесе в хола и да го остави пред камината. Аз трябваше да чакам на верандата.
— Погледни само — каза тихо Ребека. — Като че ли е от музей на Америка от края на деветнайсети век. — Тя разгледа масивната каменна камина, обточеното с ширит чердже, вехтия дървен под и старите мебели. — Никакви съвременни уреди, нито централно отопление. Единственото нещо, което изглежда сравнително ново, е телефонът.
— Тя имаше нужда от телефон. Често й се обаждаха за съвети как да се лекуват от грип или стомашни болки.
Когато започна да обикаля из старата къща, Кайл почувства прилив на потиснато вълнение.
Най-после след толкова много години Долината на хармонията беше достъпна. Сега възможността да стане собственост на ранчото „Флеминг лък“ беше по-голяма от всякога. Ако късметът му не го изоставеше, всичко щеше да бъде негово, помисли си той. Нямаше причини, поради които Ребека и долината да не станат негово притежание. Той бързо възвърна увереността си.
— Можеш да разгледаш, Кайл — каза Ребека от другата страна на хола. Тя проучваше овехтелите драперии. — Къщата е моя.
Забележката й го разтревожи.
— А ти ми принадлежиш — напомни й кратко той.
— Не повече, отколкото Алис е принадлежала на баща ти или пък майка й — на дядо ти. Интересно е, нали, Кайл?
— Кое е интересно? — попита предизвикателно той.
— Как тези две жени са устояли и на рода Балард и на рода Стокбридж. Имам чувството, че тази традиция се е предала на мен.
— Не си прави прибързани заключения — предупреди я той, опитвайки се да потуши паниката, която усети, когато тя постави така въпроса. — Освен това, ако си спомняш, ти нямаш нищо против Стокбридж — прибави рязко той.
Тя потръпна.
— Грешка, признавам. Тогава не знаех за семейната традиция в това отношение. Сега знам.
С рязък жест Кайл затвори чекмеджето на бюрото и хвърли на Ребека успокоителен поглед.
— Не наричай връзката ни грешка, по дяволите. И не започвай да говориш за семейни традиции. Ти довчера дори не знаеше, че Алис Корк ти е роднина.
— Съжалявам, че не съм я познавала — каза Ребека искрено, ровейки из едно бюро. — Бих искала да я познавам. Сигурно е била забележителна жена. Харесва ми старата й къща.
Кайл реши, че със сплашване нищо няма да постигне. Искаше му да знае как този ден да се отнася към Ребека. Нейната отчужденост все повече го държеше нащрек. Преди тя да разбере истината, Кайл бе уверен, че ще успее да се справи с нея. Беше много сигурен, че ще може да контролира положението, без да загуби нито нея, нито земята. Но се боеше, че така всичко щеше да се разкрие.
— Скъпа, бъди разумна. Тази стара къща е опасна. Може да се срути всеки момент. Най-добре е да бъде съборена.
Ребека попита:
— И да се построи нова ли?
Кайл вдигна очи към нея и бавно поклати глава. Той погледна през прозореца към красивите планински склонове.