— Знаеш ли какво бих направил с тази долина?
— Какво? — Ребека не помръдна.
Тя напрегнато го гледаше.
— Бих я превърнал в първокласен ски курорт.
— Ски курорт!? — тя беше потресена.
Кайл кимна.
— Отдавна си мисля за това. Долината на хармонията може да стане страхотно място за каране на ски. Курортът ще създаде нов поминък и ще вдъхне нов живот по тези места. Ще съживи икономически района. При добра организация той може да се използва целогодишно. През лятото много туристи минават оттук с коли. Няма причина да не бъдат привлечени.
— За това начинание ще са необходими огромни финанси — отбеляза Ребека. „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ няма да се справи сама. Ще трябва да потърсиш и други инвеститори.
Кайл се подпря с ръка на прозореца, отдаден на мечтите си.
— Може да стане — каза настойчиво той.
— Ако ти продам земята — отвърна рязко Ребека. — Кайл, ще бъда напълно откровена с теб. Точно сега нямам представа какво точно да правя с Долината на хармонията.
— Беки, ти си разумна жена. В повечето случаи. Пределно ти е ясно, че единственото, което можеш да направиш с тази долина, е да я продадеш. Не мога да си представя ти да живееш тук сама, както Алис. Ще се побъркаш.
— Може би. А може би не — Ребека отвори друго чекмедже на старото бюро.
— Не ми се опъвай за това, скъпа — приласка я нежно Кайл. — Продай ми земята и всичко между нас ще стане така, както преди. Ще видиш. Ти беше щастлива с мен, Беки. Признай си.
— Десет дни съвместен живот не е кой знае колко дълго време, за да може човек да бъде толкова сигурен — каза тя. — Виж, тук има една стара книга.
— С мен живя само десет дни, но работиш във фирмата ми от два месеца. И това време влиза в сметката, Беки. Ние се опознахме. Освен това в леглото сме луди един за друг. След като се успокоиш по въпроса с Долината на хармонията, ще разбереш, че съм прав. Дай ми шанс, Ребека. Поне това ми дължиш. Продай ми земята и аз ще ти докажа, че между нас нищо не се е променило. Отношенията ни нямат нищо общо с тази долина.
— Тефтер за сметки — каза тихо Ребека. Тя не обърна внимание на Кайл и преобръщаше отново и отново дебелата тетрадка с кожена подвързия. — Или дневник. — Тя го отвори. Прилича на отчет на делата във фермата, придружен с бележки от личен характер.
— Беки — каза бавно Кайл, усещайки, че отново не е обект на внимание. — Остави тази тъпа книга за сметки. Опитвам се да ти говоря за сериозното положение, в което се намираме. За мъжа и жената е важно да разговарят.
— Така ли? — попита отнесено Ребека, мръщейки се над дневника.
— Разбира се — избухна той. — Ние би трябвало да общуваме. Да обсъждаме проблемите си. Всеки отнесен, който решава да пише книга, твърди това.
— Не знаех, че четеш такива неща — Ребека хвърли последен поглед на къщичката. — И откога реши, че откритото общуване между мъжа и жената е толкова наложително? Досега с мен си разговарял само по работа.
— Обичам да говоря за работата с теб — отвърна бързо той. — Ние се разбираме. Няма причина да не разговаряме и по други въпроси.
— Друг път, може би — каза любезно тя. — Кайл, струва ми се, че приключих тук за днес. Моля тя, закарай ме до мотела. Искам да премисля всичко.
Кайл съзнаваше, че пред него се е издигнала каменна стена, чак когато се сблъскваше в нея. Той отстъпи и опита друг подход.
— Може да останеш в ранчото — каза безгрижно той, като тръгна към вратата. — Има много място. Обадих се на чистачката и я предупредих довечера да бъде там. Тя обеща да зареди хладилника и да смени бельото на леглото.
— Оставам в мотела, Кайл.
Той с усилие си наложи да бъде спокоен.
— Във Флеминг Лък има четири спални. Можеш да си избереш — каза с дрезгав глас той. Беше му трудно да се примири с мисълта, че Ребека щеше да спи без него, но реши да бъде внимателен към нея.
— Оставам в мотела — повтори Ребека.
Когато тя излезе на верандата, дневникът беше под мишницата й.
— Беки, още няма три часа. Ела с мен във Флеминг Лък. Искам да ти го покажа.
— Опасявам се, че този следобед няма да мога да вместя обиколката в разписанието си.
— Какво ще правиш? Ще седиш в този долнопробен мотел цял следобед и цяла вечер? Ще се отегчиш до смърт.
— Няма. Ще чета дневника на Алис. Ще се запозная малко с местната история.
— С версията на Алис Корк за тази история ли?
— Защо не?
— Не мислиш ли, че ще бъде малко изопачена? — попита грубо той.
— Историята винаги е изопачена — осведоми го любезно тя. — Това е така, защото има само две гледни точки — на победителя и на победения. Важното е да знаеш коя от тях четеш.
— Според теб Алис на страната на победителите ли е?