Кайл замислено се огледа.
— Така.
— Това е изключително важна причина, вярно — отбеляза саркастично Ребека.
Кайл се обърна и я погледна.
— Когато един мъж иска нещо и е сигурен до мозъка на костите си, че му принадлежи, това е достатъчна причина, за да го преследва. Само една жена може да настоява да се прави дисекция на едно съвсем нормално желание, опитвайки се да си обясни защо съществува то.
Ребека седна на студения гранит и скръсти крака. В ръцете си усещаше успокояващата топлина на чашата с кафе.
— Може да се повдигнат възражения по въпроса, но сега не възнамерявам да се занимавам с това. Водил ли си тук съпругата си? А Дарла?
Доста дълго Кайл не помръдна. След това се наведе и седна до Ребека.
— Няма смисъл да се съживява миналото, Беки.
— Бих искала да поговорим за това.
— Защо? — гласът му бе агресивен, сякаш се хвърляше в битка. — Вече знаеш за горчивия ми опит в гражданското отделение.
— Разкажи ми за бившата си съпруга — настоя Ребека. — Според дневника на Алис, тя се е казвала Хедър.
Той тревожно я погледна.
— Алис е писала за женитбата ми?
— Алис отблизо е следила и рода Балард, и рода Стокбридж — обясни Ребека. — Човек би си помислил, че това й е било хоби. По всяка вероятност е действала на принципа, че трябва да познава врага си.
Кайл измърмори неодобрително. Той погледна долината. Когато най-после заговори, гласът му беше насечен и не изразяваше никакви емоции, сякаш се бе отдалечил от обстоятелствата около женитбата си.
— Хедър беше съвсем млада. Хубава, руса, със сини очи. Запознахме се в колежа. Едва дочаках да я отведа у дома, да й покажа ранчото и да я запозная с татко. Татко я видя и ми каза, че е прекалено крехка за мен. Не е издръжлива; отбеляза той. Твърде много приличала на майка ми. Аз му обясних, че Хедър е нежна и деликатна. Че има нужда да бъде защитавана и аз искам да съм този човек. Май тогава съм бил в идеалистичния си период.
— Какво каза баща ти?
— Попита ме кой ще я защитава от мен.
Кайл ожесточено отхапа една бисквита. Ребека се загледа в изсечения му профил.
— Оженил си се за нея, въпреки възраженията на баща си?
— Всъщност той нямаше възражения. Само предрече, че всичко ще завърши катастрофално. Каза, че съм прекалено млад, за да знам какво да търся у една жена. Беше прав. С две думи, работата с добитъка не вървеше. После татко почина. Напуснах колежа, когато бях последен курс, за да започна работа. Хедър започна много да плаче.
— Това сигурно ти е дотегнало — промълви Ребека.
Кайл не беше от мъжете, които биха понасяли хленчещи жени.
— Нещата не ставаха така, както Хедър си ги представяше — обясни мрачно Кайл. — Парите не стигаха. Тя беше млада и искаше да се забавлява. Аз работех много и се опитвах да поддържам земята на ранчото. Нямах нито време, нито желание да се занимавам с детинските й капризи. — Той поклати глава. — Може и да съм загубил търпение. Няколко пъти избухвах. Казах й, че много би помогнало за финансовото състояние на семейството ни, ако и тя започне да работи. Хедър започна още повече да плаче. Нещата стремително се влошаваха. После допуснах една грешка — заговорих й за деца.
— За деца?
— Да. Мислех, че ако роди, ще се успокои. Освен това, родът Стокбридж винаги е имал синове и аз реших, че е дошло време да имам собствен син.
— И тя не се съгласи ли?
— Бога ми, не. Изпадна в паника. Каза, че е твърде млада, за да се обвързва с такива задължения. Нямахме достатъчно пари. Искаше да си поживее, преди да се обвърже с бебе… И т.н., и т.н. Имахме един последен скандал, при който аз наистина се вбесих, и тя избяга при родителите си. На следващия ден подаде молба за развод.
— Ти обичаше ли я?
Кайл потри брадичка.
— В началото си мислех, че я обичам. Както ти казах, бях в идеалистичния си период. Но каквото и да съм усещал към нея преди сватбата и малко след това, се бе изпарило, когато получих документите за развод. Факт е, че когато всичко свърши, изпитах облекчение.
— Може би ще те интересува, че Алис е предсказала точно такъв край на брака ти, както баща ти. Според нея при първата по-голяма буря Хедър ще се прекърши като парникова роза.
— Изглежда всички са били много по-прозорливи от мен — каза с дрезгав глас Кайл.
— Алис е предвиждала нещата, това е ясно. Знаеш ли, че според нея родът Стокбридж е гнездо на дракони, бълващи огън?
Кайл трепна.
— Алис ме е нарекла дракон?
— Според нея ти си последната издънка на дълга верига от зеленооки чудовища.
— Вярно ли е това? — попита той с познатата й агресия. — А какви според нея са от рода Балард?
Ребека леко присви устни, като си припомни това място в дневника.