— Клан от чародейци. Според нея те използват чара си, за да прелъстяват и унищожават хората.
— Тук Алис е била съвсем точна — Кайл като че ли се поуспокои.
— Може би и в двата случая е била съвсем точна — отвърна Ребека. — Имала е достатъчно време, за да прецени качествата и на двата рода. Разкажи ми за годежа си.
Кайл си наля още една чаша кафе.
— Не се отказваш, нали.
— Не.
— Е, след като чу за брака ми, няма защо да не ти разкажа и за Дарла. Всъщност, няма кой знае колко за разказване. Дарла е хубава жена. Винаги някак подсъзнателно съм я харесвал. Така, както един мъж би харесвал по-малката си сестра. След колежа за няколко години изгубихме следите си. Но когато преди четири години я срещнах в Денвър, веднага щом я погледнах, разбрах, че ми трябва точно такава жена. Тя нямаше да ми създава никакви неприятности. Не ме искаше заради парите ми. Нямаше да бъде прекалено претенциозна. От нея щеше да излезе добра домакиня. Нямаше нищо против да ми роди син. На всичко отгоре беше и хубава. Какво повече може да иска един мъж?
— С други думи, си навлязъл в практическия си период.
— Вероятно — Кайл затвори термоса и мрачно се загледа в Долината на хармонията. — Но успях да изпортя и тази връзка.
— Пак ли с нрава си? — попита тихо Ребека.
Кайл забарабани с пръсти върху гранита.
— Като че ли и с него. Но не само. Когато срещнах Дарла, вече се бях научил да владея нервите си.
— Така ли? — скептицизмът на Ребека пролича и в гласа й.
Кайл й хвърли огорчен поглед.
— Вярно е. Сега съм много по-улегнал. Хората се променят.
— Положително съм била свидетел на много случаи, в които новият Стокбридж се е държал като улегнал мъж — изтъкна многозначително Ребека.
— По дяволите! Пред теб никога не съм избухвал, Беки.
Ребека го изгледа косо и разбра, че казва истината. От своя гледна точка, той никога не бе избухвал пред нея. Моментите на нетърпение и леко раздразнение, на които тя бе ставала свидетел през последните два месеца, бяха извън неговата сметка. Някак я успокояваше фактът, че не бе ставала жертва на някой от големите му пристъпи на ярост. Тя се чудеше колко ли унищожителен можеше да бъде ураганът.
— Кой развали годежа? — попита тихо Ребека. — Ти или Дарла?
— Глен Балард развали годежа — заяви кратко Кайл. — Дарла нямаше смелостта лично да ми го каже.
Ребека въздъхна.
— Мога да си представя този кратък епизод.
— Съмнявам се — Кайл се обърна към нея с предизвикателно изражение. — Добре. Ти чу всички жалки подробности. Сега вече знаеш как се провалям, когато се стигне до женитба. Това е типично за рода Стокбридж. Баща ми не се радваше на по-голям успех, нито пък дядо ми. Баба ми не го напуснала, защото в онези дни хората просто не са се развеждали. Но аз си спомням, че тя непрекъснато беше навъсена и мълчалива. Очевидно е била нещастна и не я е интересувало кой знае това. Когато бях осемгодишен, баба ми каза, че завижда на майка ми, че е имала куража да си отиде.
— Каква приятна възрастна жена! — каза мрачно Ребека. Точно такава сладка баба, от каквато е имало нужда едно момче без майка — помисли си със сарказъм тя. Но тогава осъзна колко закрепостена и изпълнена с горчивина трябва да е била тази жена. — Струва ми се, че мъжете от рода Стокбридж много зле си избират жените.
— Според повечето хора няма значение каква жена избира мъж от този род. Бракът още от самото начало е обречен на провал — каза тихо Кайл.
— Искаш да кажеш, заради скандалния нрав на тези мъже ли?
Кайл сви рамене.
— Според мен би могло да се каже, че мъжете от рода Стокбридж имат проблеми със сродяването.
— В това отношение не се причислявай към баща си и дядо си. Ти не си въплъщение на нито един от тях. Ти си си ти. Можеш да направиш каквото поискаш. Не бива да повтаряш техните грешки.
— Благодаря ти, госпожице терапевт — Кайл вдигна парченце гранит и го запрати над хребета. — Достатъчно признания. Доволна ли си?
— Не. Но за това после ще се тревожим — тя лъчезарно се усмихна на сърдития му поглед.
— Според дневника на Алис Корк, и мъжете от рода Балард не са имали кой знае колко достоен за възхищение опит с жените. Според нея те са били женкари. Прелъстители на невинни жени. Явно майката и бабата на Глен мълчаливо са проливали сълзи, докато мъжете им са преследвали нещо, каквото и да е, което носи пола.
— Прочутият чар на рода Балард — каза Кайл с унищожителен тон.
— Такъв ли е Глен Балард?
— Не бих се изненадал. Предупредих Дарла, но тя не искаше и да чуе. Беше убедена, че Глен е по-различен.
— Хайде, Кайл, кажи ми истината. Глен като баща си и дядо си ли е? — настоя Ребека.