— Откъде мога да знам? Не си водя записки за любовните връзки на хората — Кайл се облегна назад на лакти и погледна навъсено Ребека.
— В едно малко общество като това не може всеки да не следи връзките на другите. Все щеше да чуеш някоя клюка, ако Глен Балард изневерява на жена си.
— Добре, добре. Може би в това отношение Глен Балард не е чак толкова лош.
— А-ха. Искаш да кажеш, че е верен на Дарла?
— Доколкото знам — призна неохотно Кайл. — Нека да сменим темата. Тази сутрин най-малко ми се говори за Глен Балард.
— За какво искаш да разговаряме?
— За теб.
— Какво за мен?
— Ти си трийсетгодишна и си най-секси жената, която познавам — каза направо той. — Защо не си се омъжила много преди да те срещна?
Ребека се изненада.
— Най-секси жената, която познаваш? — попита слисана тя.
— Можеш направо да ме побъркаш, дори само когато изнасяш отчета за седмицата в кабинета ми — каза категорично той. — В петък сутринта влизаш с клипборд в ръка и първото нещо, което ми се иска да направя, е да разкъсам дрехите ти и да те съборя на канапето в кабинета.
Тя почервеня, долавяйки нотка на искреност в гласа му. Мина й през ума, че желанието на Кайл да притежава Долината на хармонията беше най-силната мотивираща сила в живота му. Тя можеше да го накара да направи много невероятни вълнуващи изявления, които изглеждаха съвсем искрени. С други думи, можеше нагло да лъже.
Все пак мисълта, че можеше да го побърка по време на доклада си за седмицата, опасно я ласкаеше. Докато не срещна Кайл, Ребека не се бе възприемала като особено чувствена жена. Едно от нещата, които той й бе дал, внезапно осъзна тя, беше по-високо мнение за чувствеността си.
— Защо, Беки? — попита я отново той, защото тя все още мълчеше.
— На времето имаше един мъж — призна бавно Ребека. — Преди около четири години. Всичко изглеждаше както трябва. И двамата изграждахме кариера. И двамата се стремяхме да се издигнем. Когато бяхме заедно, много се смеехме. Беше ни приятно да вършим едни и същи неща. Водихме продължителни разговори. За стари филми. За хубава храна. За котки. Бяхме влюбени.
Кайл вдигна още едно парченце от скалата и го запрати в долината.
— Продължавай — каза грубо той. — Какво стана с този образец на съвременния мъж?
— Бяхме заедно около година и половина. Имахме намерение да се оженим. Искахме да определим такава дата, която да не пречи нито на моите ангажименти, нито на неговите. Трябваше да разбера, че нещо не е наред, когато все не успявахме да изберем дата, която да се вмести в неговата програма. Беше необходимо да мине време, докато осъзная, че той беше охладнял към мен и търсеше начин да се отдръпне.
— Защо е искал да се отдръпне?
Ребека скръсти ръце върху свитите си колене.
— Каза, че го потискам. Че съм твърде пробивна. Че съм много агресивна за жена. Много командвам. Според мен, най-голямата ми грешка от негова гледна точка бе, че печелех колкото него. Това го притесняваше. Наистина го притесняваше.
— Голяма мижитурка е бил.
— И аз самата стигнах до този извод.
— Какво стана с него?
Ребека се усмихна.
— Ожени се за една дребна плиткоумна бивша мажоретка, която му беше секретарка.
— Значи явно е получил това, което е заслужавал — отбеляза подигравателно Кайл.
— Всеки може да допусне грешки в отношенията си към хората — размишляваше Ребека. — Нямаш монопол в тази област.
— Сигурно нямам — Кайл се загледа към долината, прикривайки очи от слънцето. — Но мъжете от рода Стокбридж правят повече грешки в това отношение, отколкото им се полага, а аз със сигурност съм допуснал достатъчно грешки, за да спазя традицията на рода.
— Съзнаваш ли, че това е първият наистина важен разговор за миналото ни? — попита Ребека.
— Не ми е приятно да водя точно такъв разговор.
— Знам. Защо?
— Струваше ми се, че ще те наплаши — каза искрено той. — Не исках да си съставиш впечатление за мен като за двукратен неудачник.
— Не си неудачник — Ребека стана и изтърси праха от джинсите си. — Просто не си срещнал жената, която трябва. Това е.
Тя тръгна към конете.
— Беки, чакай! — Кайл скочи на крака и я последва. — Какво имаш предвид, като казваш, че не съм срещнал жената, която трябва?
— Просто е — обясни тя, взимайки поводите на Атина. — Досега си опитвал два пъти, нали? Първия път си избрал слабохарактерна жена, а втория си се насочил към такава, която си смятал, че няма да ти създава проблеми. — Тя се метна на седлото. — Допуснал си някои грешки и сега си умираш от срам. Това е разбираемо. Очевидно изборът на съпруга е твърде сложно нещо, за да ти бъде поверено. Явно мъжете от рода Стокбридж имат нужда от помощ, когато се стигне до толкова важни решения.