Ребека обърна Атина и тръгна надолу. Кайл я погледа за малко, чудейки се как да разбира последните й думи. Чувстваше се объркан и дезориентиран. Не биваше да допуска Ребека да го въвлича в обсъждане на миналото му. Той отдавна бе решил да не й казва за провала си с жените.
Но тя не изглеждаше толкова разтревожена от катастрофално приключилия му брак и разваления годеж. Всъщност, бе ги приела нормално.
От една страна, Кайл се разтревожи да не би това отношение да се дължи на липсата й на интерес към него. Може би той просто вече й беше безразличен. Но имаше и друга възможност, реши той. Може би Ребека просто не беше чак толкова разтревожена, колкото той си мислеше, че ще бъде, от тези неприятни подробности от неговото минало. Може би, в края на краищата, за нея те не бяха чак толкова ужасни.
Кайл яхна Тюлип и последва Ребека надолу по хълма. Той нямаше намерение да се предава. Нямаше лесно да бъде изгасено малкото огънче надежда, което все още блещукаше у него. За него тази жена бе единствената на света. Трябваше да си я възвърне.
Тя го бе научила какво е да не бъде сам.
Ребека прекара останалата част от сутринта в ровене из къщата на Алис Корк и в обора й. Кайл се опита да я прилъже да отиде в неговата къща за обяд, но Ребека твърдо отказваше. Той я остави на мира и тръгна с наперена походка да яхне Тюлип. Двата коня се отдалечиха в лек галоп и изчезнаха в облак прах. Ребека ги погледа и после отново се залови за работа.
Към обяд огладня. Отиде до града и остави колата си на паркинга пред хотела. После пресече улицата, за да си купи продукти за сандвич. Не й се ядеше пак сандвич в малкото кафене.
Жадното любопитство, изписано по изражението на собственика на магазина, изобщо не я изненада. Тя свикваше с интереса, който проявяваха към нея всички в това малко общество.
— Бяхте ли вече в къщата на Корк? — приветливо я попита възрастният мъж. — Не е много луксозна, нали? Старата Алис се грижеше за животните си, но към края на дните си изостави къщата и обора. Може би нямаше сили за тази работа. Жената и аз — между другото, казвам се Хърб Крокет, — няколко пъти през седмицата й носехме продукти, когато тя вече не можеше да идва до града. Етъл — съпругата ми, се опитваше да й почиства, но Алис не искаше тя да шета около нея. Старицата беше много независима. Също като майка си.
— Бях там тази сутрин — каза Ребека, като си избра един хляб.
— Хубава долинка, нали? — попита Хърб с хитър поглед. — Ако питате мен, бързо бих я продал. Не ви препоръчвам да останете между Балард и Стокбридж, когато се разрази войната между тях. Приемете най-доброто предложение и изчезвайте. Но не търсете купувач оттук. Всички знаем какво е положението. Продайте я на някой глупак от Денвър или може би от Калифорния.
— Явно тук родовете Балард и Стокбридж не се ползват с добро име.
— Заслужават си го — осведоми я Хърб с известна доза задоволство. — Кайл и Глен враждуват още от детската градина. Макар че, честно казано, това го имат по наследство. Бащите им бяха същите, а дядовците — още по-лоши. Говори се дори, че дядовците им са се стреляли. От време на време за тази долина са се убивали хора.
— Докато някои в града са залагали ли? — попита направо Ребека.
Хърб Крокет премига и после се подсмихна.
— Не мога да кажа, че през тези години войната между тях не донесе и някои интересни преживявания. Самият аз веднъж спечелих пет долара, като заложих на Стокбридж. Двамата с Балард се сбиха на връщане от училищна забава. Накрая Балард цопна във водата. С Тим Мърфи минавахме оттам с моята кола и видяхме всичко. Мърфи заложи на Балард, а аз — на Стокбридж.
Ребека си представи гледката от група зяпачи, които стоят наоколо и залагат, докато двете лоши момчета на града се бият.
— Хърб, не създавай лошо впечатление на госпожица Уейд — обади се от склада на магазина сивокоса жена с очила. Тя излезе на пътеката между два стелажа с консерви. Върху пищните си гърди носеше голяма бяла престилка. Усмихна се ведро на Ребека.
— Не му обръщайте внимание. Отдавна тук много хора като Хърб нямат нищо против да се забавляват с представленията, които тези два рода разиграват.
— Етъл, аз ли съм виновен, че враждата продължава няколко поколения? — измърмори Хърб.
— Трябваше да престане преди години — отбеляза Етъл. Тя се загледа в Ребека. — Ако питате мен, досега една умна жена можеше да оправи положението. Но мъжете и от двата рода не си взимат такива жени. Поне докато младият Глен не се ожени за Дарла. Винаги ми е харесвала. Разумна жена. Носи глава на раменете си. Глен много се успокои, откакто се взеха двамата. Тя добре му влияе.