— Няма жена, която може да се справи нито с Балард, нито със Стокбридж, когато стане въпрос за Долината на хармонията — заяви Хърб. — И едните, и другите направо се побъркват, щом се стигне до тази земя.
Звънчетата на вратата весело звъннаха, точно когато Ребека постави покупките си на тезгяха. Едно момче, високо като върлина, надникна в магазина. То се хилеше и ликуваше в очакване на нещо.
— Който иска да види бой между Балард и Стокбридж, да иде в кръчмата на Къли — обяви момчето.
— Казват, че Стокбридж играел билярд, а Балард току-що е спрял колата си там. Ще хвърчат искри.
— Пак се започва — въздъхна Етъл.
— Да — съгласи се ентусиазирано Хърб.
— Не — каза много тихо и твърдо Ребека. — Извинявай, Хърб, после ще се върна да взема покупките си.
— Къде отивате? — попита смаян Хърб.
— Да разгледам някои местни забележителности. Как се стига до кръчмата на Къли?
Хърб я зяпна.
— Щом излезете, завивате наляво. По средата на пряката. Няма начин да не я забележите. Но не отивайте там, госпожице. Не е място, където хубава жена като вас ще се чувства добре, ако ме разбирате какво искам да ви кажа.
— Благодаря — Ребека тръгна към вратата.
— Божичко! — извика Етъл. — Хърб, тичай след нея! Тя не знае в какво се забърква.
— Какво мога да направя? — попита Хърб.
Но започна с неохота да развързва колана на престилката си.
Ребека не им обърна внимание. Излезе навън и зави наляво. Хърб беше прав. Нямаше начин да не види кръчмата на Къли. Недалеч от магазина тя спря пред една неонова реклама за бира и билярд. През тясното прозорче почти нищо не се виждаше, защото бяха с вехти непрани от години червени пердета. Очукана метална табела над вратата предупреждаваше малолетните, че нямат право да прекрачват прага. Около кръчмата витаеше мрачна, потискаща атмосфера, там беше само за мъже и Ребека предчувстваше какво може да намери вътре.
Тя пренебрегна предупреждението и бутна вратата. Обви я облак от застоял цигарен дим, алкохолни пари и мъжка пот. През дима видя колекция от бирени етикети, с която бяха украсени стените.
От мюзикбокса се носеше песен за лъжовни мъже и верни плачещи жени. Няколко мъже, облечени с джинси и работни дрехи, седяха отпуснати на очукани високи столове на бара. Те сърбаха бира с приковани в билярдната маса очи.
Всички вдигнаха погледи, когато Ребека влезе в бара. През неприятното помещение премина вълна от изненада. Ребека хвърли бегъл поглед на хората на бара и после се обърна към билярдната маса. Кайл се бе навел над нея с щека, готова да удари топката. Лицето му бе силно осветено от триъгълната лампа над масата. На зеления филц бе подредена сложна комбинация от топки.
Наблизо се мотаеше висок поразително красив мъж с коса с бакърен цвят. Той така внимателно наблюдаваше как Кайл се готви за удара, както вероятно би наблюдавал гърмяща змия.
— Имам едно предложение за теб, Стокбридж — подхвърли червенокосият с провлачен западен акцент. — Един от нас ще плати на онази жена, за да се откаже. Щом тя бъде отстранена от играта, с теб може да разиграем долината на билярд.
— Няма да стане — Кайл се прицели по-точно.
— Винаги си бил страхливец, когато трябва да поемаш риск. Явно, че за толкова време не си се променил. Типично за рода Стокбридж.
— Мога да рискувам — отвърна спокойно Кайл. — Но признавам, че предпочитам пресметнатия риск. Оставям тъпите рискове на рода Балард.
— Както ни оставяш жените ли? — отвърна непринудено Балард.
— Върви по дяволите, Балард, зает съм.
Кайл бутна щеката. Ударът попадна право в целта. Топката падна в дупката. Кайл се изправи и заобиколи масата, готвейки се за следващия удар. Той се наведе да види точно целта си и зърна Ребека. Погледът му се насочи към лицето й.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Беки?
— Попивам малко местна атмосфера — тя пристъпи напред през дима и се усмихна на червенокосия мъж.
— Доколкото схващам, вие сте Глен Балард?
— Да — мъжът се изпъна и поздрави със старомоден жест, като вдигна ръка към широкополата си шапка. Подигравателният му поглед изчезна, когато я проучваше. По устните му бавно се появи усмивка. — А вие сигурно сте Ребека Уейд.
Тя наведе глава.
— Да.
— Беки, тук не е за теб — Кайл остави билярдната щека, заобиколи масата и сграбчи Ребека за ръката. — За Бога, не можеше ли да отидеш другаде, а не в тази кръчма? Тя няма нищо общо с баровете, които познаваш.
— Разбрах го веднага щом отворих вратата.