— Тук госпожица Уейд е на сигурно място — обади се леко предизвикателно Глен Балард. — Ако се наложи, аз ще я защитавам.
— Как не! Само да я докоснеш, ще те наложа с ето тази щека.
— Кайл, моля те! — Ребека бързо се намеси. — Не се прави на идиот.
— Добър съвет. Трябва да обърнеш внимание на дамата — Балард злобно се ухили. — Естествено, че много е трудно за рода Стокбридж да следва този съвет. — Той погледна Ребека. — Хората от този род по природа са склонни да се правят на идиоти — довери Глен. — То е в кръвта им.
— Млъкни, Балард.
— Че защо?
— Моля ви, господа — прекъсна ги твърдо Ребека. Тя усещаше как оживлението в кръчмата нараства. Мъжете от бара се събираха. Стори й се, че видя на тезгяха да се слагат пари и знаеше, че не бяха за питиета. Беше време да се намеси. — Тук има някакво недоразумение. — Вече никой не й обръщаше внимание. — Казах — повтори високо Ребека — вероятно тук има някакво недоразумение. — Тя се обърна към тълпата. — Вместо да ви правят зрелище днес, господин Балард и господин Стокбридж ще почерпят всички ви с по едно питие.
— Махни се оттук, Беки — Кайл наблюдаваше противника си. — Ще изляза веднага щом науча Балард на някои обноски.
— Ще ви го върна без някои от най-важните телесни части, госпожице. Не съм сигурен, че ще ви бъде много от полза, когато приключа с него. Но и без това от рода Стокбридж не са били от кой знае каква полза за когото и да било — процеди Балард.
— Сигурно не съм се изразила ясно — заяви хладно Ребека. — Веднага и двамата престанете да се държите като деца. И след това съберете пари, за да почерпите всички в заведението с по едно питие. Ако не го направите, ще прехвърля Долината на хармонията на някоя от религиозните секти, които проповядват по летищата. Разбрах, че всички те търсят места, на които да си изградят комуни.
— Не ставай смешна, Беки — промърмори Кайл.
— Много добре знаеш, че рядко ставам смешна. Говоря абсолютно сериозно. Имате шейсет секунди, за да решите.
Кайл изруга и погледна към Балард.
— Неприятно ми е да го кажа, но тя по всяка вероятност говори сериозно. Познавам я добре. Ако не искаш градът да се напълни с разни смахнати и техните гуру, направи това, което казва.
Той извади портфейла от задния си джоб, отиде до бара и остави няколко банкноти.
Балард беше смаян. После изгледа Ребека така, сякаш я виждаше за първи път. Нещо, което видя у нея, може би го убеди, че тя не се шегува. Тактично отиде до бара и остави пачка банкноти.
Когато се обърна и излезе от кръчмата, Ребека усети възцарилата се тишина от потреса, който бе предизвикала. Не беше необходимо да се обръща, за да разбере, че Кайл и Глен вървяха след нея.
Глава 7
— Значи вие сте новата собственичка на Долината на хармонията — каза Глен Балард, вървейки след Ребека, която се връщаше в магазина. — Ще ви кажа направо, госпожице, че не сте такава, каквато очаквах да бъдете. Сигурен съм, че и Стокбридж е бил изненадан. А, ето го Хърб. Какво има, Хърб? Изглеждаш развълнуван.
Хърб Крокет неловко спря пред Ребека. Той премести поглед от спокойното й лице към намръщените физиономии на двамата мъже, които я следваха по петите.
— Всичко ли е наред, госпожице Уейд? — попита смутено той.
— Всичко е чудесно, Хърб. Кайл и Глен току-що извършиха едно благотворително дело. Почерпиха всички с по едно питие в кръчмата на Къли. Ако побързаш, може и ти да пийнеш една безплатна бира.
— Съюзили са се, за да почерпят всички? Не е възможно! — Хърб втренчи поглед в Кайл и Глен. — Трябва да е станала грешка. Мислех, че ще има…
Той бързо млъкна, забелязвайки гневните погледи на двамата мъже, които стояха зад Ребека.
— Мислеше, че ще има бой ли? — Ребека любезно се усмихна. — Не днес. Днес господин Балард и господин Стокбридж ще се държат добре. Нали, господа?
Кайл се подпря с една ръка на стената, а другата сви в юмрук до бедрото си.
— Никак не е забавно, Беки.
— Можеш да го повториш — промърмори Глен Балард.
Хърб премести смаян поглед от единия към другия.
— Кое не е забавно? — попита най-после той.
— Обясних и на господин Балард, и на господин Стокбридж, че ако днес следобед между тях избухне скандал, ще прехвърля Долината на хармонията на някоя секта. Както виждаш, и господин Балард, и господин Стокбридж могат да постигнат съгласие по някои неща, едно, от които е, че не искат Долината на хармонията да попада в ръцете на странни хора с пурпурни тоги.
— С пурпурни тоги ли? — Хърб Крокет беше ужасно объркан.
— Хърб, мини през кръчмата на Къли — каза с отегчено Кайл. — Там все някой ще ти обясни шегата.