— Ще отида — Хърб заобиколи Ребека и антуража й. — Покупките ви са в магазина, госпожице Уейд — извика той през рамо.
— Благодаря, Хърб.
Тя продължи към магазина с решителна походка. И Глен, и Кайл отново я последваха.
Никой не продума, когато тя взе плика си от Етъл, пресече улицата и тръгна към мотела.
Глен Балард, разбирайки, че тя има намерение да се прибере в стаята си, без дума да обели на нито един от двамата, които я преследваха като вълци, най-после се обади.
— Госпожице Уейд, — обади се той, като премина от донякъде западния носов изговор към по-делови тон. — Искам да говоря с вас.
— Така ли?
Тя се обърна на стълбището и огледа критично и двамата мъже. Разликата между Глен Балард и Кайл Стокбридж беше такава, каквато е между деня и нощта. Те бяха коренно противоположни. Кайл беше човек на тъмните мрачни сенки, докато справедливостта налагаше да признае, че неговият антипод беше изпълнен с лъчезарен дяволит чар. На човек му бе необходимо време да опознае Кайл, за да прецени дали го харесва или не, докато Глен от пръв поглед предизвикваше положителни емоции. При условие, че човек не знае за какво използваше чара си.
— Разбира се — каза непринудено Глен. — Но жена ми не ми разрешава преди вечеря да говоря по делови въпроси. Според нея това вреди на храносмилането. Дарла обича да се тревожи за мен и трябва да си призная, че това ми харесва. Всъщност тя е причината да съм тук сега.
— Може би ще е по-добре да обясните.
Подкупващата усмивка на Глен блесна още повече.
— Май малко избързвам. По-добре да започна отначало — той изпълни лек забавен поклон. — Глен Балард — на вашите услуги. Със съпругата ми Дарла научихме, че сте в града. Чудехме се дали бихте дошли у нас на малка сбирка, която уреждаме довечера. Просто едно барбекю, на което сме поканили няколко съседи. При всички случаи, ние ви възприемаме като нова съседка. Искате ли да се запознаете с някои от местните хора?
Запознанство със съседи — звучеше добре. Но Ребека изпита много странно усещане при мисълта, че ще общува с жената, която е била сгодена за Кайл. Знаеше, че рано или късно ще се наложи да си има работа със семейство Балард. На едно непретенциозно барбекю може би щеше най-лесно да проучи ситуацията.
— Изглежда чудесно — каза любезно тя. — Приемам.
Кайл не издържа.
— Не ставай глупава, Беки. Мислех, че си достатъчно прозорлива, за да не се поддаваш на хитрите им уловки и на угодничеството им.
— Стокбридж, защо не оставиш дамичката сама да реши? Вече си изпробвал късмета си с нея. Доколкото разбрах, крил си я два месеца.
— „Дамичката“ сама взима решенията си — процеди Кайл дрезгаво. — И тя реши през последните два месеца да остане при мен.
— Може би защото не е знаела защо така зорко я пазиш, а?
— „Дамичката“ — Ребека се намеси със спокоен тон, — няма намерение да слуша такива глупости. Извинете, но отивам да си приготвя закуска.
— Моите извинения, госпожице Уейд — каза Глен Балард бързо, с явно искрено разкаяние. — Нямах намерение да ви засегна. Не обръщайте внимание на мен и на Стокбридж. Ние не можем да стоим на едно място повече от пет минути, без да се караме. Това е в кръвта ни, нали разбирате? Така е било и с бащите ни, и с дядовците ни.
Кайл я погледна свирепо.
— Не се оставяй да те омае, Беки. Признавам му, че умее това. Но всичко е фалш. Така ще се усмихва и когато съвсем те ограби.
— Госпожица Уейд изглежда интелигентна жена. Предполагам, че може да различи истината от фалша — не пропусна да отбележи любезно Глен. — Имала е достатъчно време да прецени към коя категория да те причисли. Защо не се отдръпнеш и да й дадеш възможност да ме опознае?
— Нямам намерение да стоя безучастен, Балард.
— Защо? — попита Глен. — Би трябвало вече да си свикнал. Напоследък ти се е случвало веднъж или два пъти.
— За маловажни неща — каза троснато Кайл.
Ребека видя опасен блясък в очите на Кайл и я обзе неприятно чувство. Може би Глен намекваше за времето, когато се бе оженил за годеницата на Кайл. По изражението на Кайл личеше, че миналото изобщо не е погребано. Тя се зачуди доколко силни бяха чувствата му към другата жена.
— Слушай, негодни… — започна Балард заплашително.
— Извинете — прекъсна го рязко Ребека. — Имам да върша по-приятни неща, отколкото да слушам това. Любезно ви моля да си спомните заплахата ми. Аз много рядко заплашвам.
Тя толкова силно тръшна вратата, че стресна всички, които бяха в съседното помещение.
— Ще ви взема след час, госпожице Уейд — извика бодро Глен през вратата.
— Не се безпокойте. Ще намеря къде живеете.
— Щом предпочитате така… Попитайте управителя на мотела. Той ще ви ориентира. Дарла с нетърпение очаква да се запознае с вас. Доскоро.