Ребека се облегна на евтината дървена врата и чу отдалечаващите се стъпки на Глен Балард. Той си подсвиркваше.
Кайл започна грубо да блъска по вратата още преди Балард да излезе с колата си от паркинга.
— Отвори, Беки. Искам да ти кажа нещо.
— Не сега, Кайл. Трябва да се приготвя за срещата с новите съседи.
— Как не! Балард иска да те изиграе. Ако си умна, няма да го допускаш да припари и на сто метра от теб.
— Ще имам предвид съвета ти — извика тя през вратата. — Сега си отивай.
От външната страна на вратата настъпи тишина. Ребека почака Кайл да прибегне към друга тактика, но чу измъченото ръмжене на мотора на поршето.
Тя беше някак разочарована, че този път Кайл толкова бързо се предаде. С въздишка извади продуктите, направи си сандвич и отново зачете дневника на Алис Корк.
След няколко страници тя откри, че Алис имаше някои наблюдения, които хвърляха светлина върху двамата члена на третото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Очевидно и Алис накрая бе стигнала до заключението, че Глен и Кайл не бяха точни копия на бащите си.
След няколко часа Ребека най-после откри дома, разположен на един хълм извън града. Тя паркира колата си зад най-различни марки превозни средства — от нов мерцедес до петнайсетгодишен пикап. Като че ли повечето от съседите бяха поканени на барбекюто.
Ребека се изкачи по една дървена пътека от задната страна на къщата, където около голям басейн се бе събрала внушителна тълпа от хора, които се смееха, разговаряха помежду си, викаха и се кикотеха. Въздухът бе изпълнен с миризма на горящи дърва и печено месо. Докато Ребека се колебаеше и се чудеше коя е домакинята, една жена се приближи към нея с широка приветлива усмивка.
— Вие сигурно сте Ребека Уейд. Аз съм Дарла Балард. Много се радвам, че сте тук. Казах на Глен, че ако дойдете, това ще е истинско чудо. Сигурна съм, че имате богати впечатления за родовете Стокбридж и Балард.
— Не можех да устоя на поканата да хапна някъде извън кафенето в града. Изядох си дажбата от хамбургери за този месец — каза Ребека. Тя бързо прецени Дарла. Съпругата на Глен Балард бе мила блондинка с кафяви очи. Беше около възрастта на Ребека и очевидно бе бременна. Това състояние й отиваше. Дарла сияеше.
— Безплатно ядене е най-малкото, което можем да предложим. Елате с мен. Ще ви запозная със съседите. Бог ми е свидетел, че вече всички знаят за вас тук. Нищо, което се случва между родовете Стокбридж и Балард, не остава в тайна. Разбрах, че днес следобед сте изумили клиентите в кръчмата на Къли. Наричат ви новия шериф на града. Говори се, че сте влезли в кръчмата съвсем сама и сте запазили мира така, както в лошите времена момчетата с черни шапки са се опитвали да го наложат.
— Не беше чак толкова показно — Ребека последва домакинята сред тълпата, разсъждавайки за бързината, с която се разпространява клюката. Тя се зачуди колко ли злобни приказки са били изприказвани, когато Дарла е развалила годежа си с Кайл При тази мисъл нещо в нея трепна. Пламенната гордост на Кайл сигурно е била съкрушена, когато бившата му годеница го е напуснала и се е омъжила за мъж от рода Балард.
Но Дарла не приличаше на жена, която безпричинно би постъпила така. Ребека се опита да я прецени, докато Дарла водеше гостенката си сред вихър от запознанства. Беше очевидно, че всички харесват Дарла и че усмивката й е искрена. Ребека усети, че с малко усилие и тя би могла да я хареса.
— Радвам се, че намерихте къде живеем — извика Глен от пушещото огнище за барбекюто. — Скъпа, поднеси на жената питие. Вероятно й е необходимо. Цял ден се е занимавала със Стокбридж.
Дарла се засмя.
— Какво предпочиташ, Ребека?
— Чаша вино, ако обичате. Имате красив дом.
— Благодаря. Само ми се иска повече време да оставаме тук — Дарла поведе Ребека към един мъж с бяло сако, който наливаше напитките. — За жалост, заради работата на Глен през повечето време сме в града. Не можем да допуснем конкуренцията да изпревари „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“.
— Изненадана съм, че досега не сме се срещали — отбеляза Ребека, поемайки чашата с вино.
— Шегуваш ли се? — попита Дарла с широки от изумление очи. — Родовете Балард и Стокбридж да общуват? Това е нечувано. — Тя сбръчка нос в кисела гримаса. — И не е безопасно. Ако има възможност за избор, никой здравомислещ човек не би събрал в едно помещение хора от двата рода.
— Толкова ли е лошо?
— Невероятно лошо е. Враждата между тях е пословична.
— Само заради Долината на хармонията ли?
Дарла я погледна бързо и изпитателно.