— Започнала е заради долината, но с годините много неприятности са подклаждали огъня. Странно, но враждата продължава толкова време, че вече никои не знае как да я прекрати. Понякога си мисля дори, че никои от тези мили хора не иска тя да бъде прекратена. Защото е източник на много клюки и забавления.
— Но ти не я намираш за забавна, нали, Дарла? — попита внимателно Ребека.
Дарла за момент затвори очи.
— Не. Според мен тя е глупава и опасна. Но това е може би защото изпитах какво е да бъдеш под кръстосан огън — тя отвори очи и погледна спокойно Ребека. — Предполагам, че си чула всичко по въпроса.
Ребека мило се усмихна.
— Само голите факти.
— Те са истина. Бях сгодена за Кайл Стокбридж. И честно казано, първоначалната причина, за да започне Глен да ме ухажва, беше именно защото носех венчален пръстен от Стокбридж. Вероятно изкушението да му нанесе още един удар е било прекалено силно, за да му устои, макар че и до ден-днешен той отрича, че това е единствената причина, поради която е започнал да ме преследва. Ребека, повярвай ми, знам, че семействата, за които говорим не са добри. Но аз съм родена и израсла в този край.
Ребека замислено прехапа долната си устна.
— С Глен ви е провървяло — отбеляза тя.
Дарла се подсмихна.
— Това е така, защото Глен се хвана в собствения си капан. Той се влюби в мен. Предполагам, че се е изненадал толкова, колкото и аз, когато е осъзнал какво се е случило. Кайл винаги ще бъде убеден, че Глен ме е прелъстил, но истината е, че аз и без това възнамерявах да разваля годежа си с него. Ако имах смелост, щях да го направя няколко седмици по-рано.
— Смелост ли? — намръщи се Ребека.
Дарла кимна и сръбна плодов сок от чашата, която държеше.
— Човек трябва да има смелост, за да се изправи срещу Кайл Стокбридж. Сигурна съм, че вече си разбрала това. Дълго време се измъчвах при мисълта как да кажа на Кайл, че искам да скъсаме. Тогава се появи Глен Балард и всичко стана по-лесно. На него му достави огромно удоволствие да съобщи новината на Кайл. Не биваше да се съгласявам той да прави това. Сцената беше ужасна — тя потрепери. — Никога няма да я забравя.
Ребека изпитателно оглеждаше тълпата от гости.
— Защо искаше да развалиш годежа си с Кайл? — попита тихо тя.
— По две причини — отговори направо Дарла — Първата, че понякога ме плашеше до смърт. Тъй като съм израснала тук, бях чувала за избухливия характер на Стокбридж, но докато не се сгодих за Кайл, не бях имала възможност да добия представа за него.
Очите на Ребека се разшириха от учудване.
— Той те е изплашил?
— Да. Ти, естествено, достатъчно дълго си била заедно с него, за да го видиш как избухва.
— Е, виждала съм го ядосан и той наистина може да вдигне голям шум, ако не получи това, което иска, но пред мен никога не е избухвал.
— Щастливка. Пред мен избухна веднъж — два пъти и аз не можех да го понеса — обясни Дарла. — Всеки път се разтрепервах. Просто не можех да издържам. Глен никога не ми повишава тон. О, знам, че когато се ядоса, той може да се мери, с когото и да е от рода Стокбридж, но много рядко избухва пред мен. Дори тогава не ме плаши. Всеки случай, не както Кайл.
— Характерът на Кайл не е чак толкова лош — Ребека се зачуди защо се почувства длъжна да го защитава. — Той никога не загубва самообладание. Но някак се е научил да използва тази страшна черта от характера си, за да контролира някои ситуации, и не прекалява с прилагането на този трик.
Дарла я погледна недоверчиво.
— Никога не е избухвал пред вас?
— Виждала съм го да се ядосва на служителите си и веднъж — два пъти ми се е развиквал, но това не ме е ужасявало.
— Изумително — каза въздържано Дарла. — Когато се ядосаше в мое присъствие, инстинктивно ми се искаше да избягам и да се скрия. Но дори да бях калила нервите си по отношение на тази страна на характера му, знаех, че няма да мога да се справя с другото.
— С кое друго?
Дарла отново я погледна изпитателно.
— Не знаех какво да правя с тъмната страна на характера му. Имаше една страна от него, до която усещах, че никога няма да стигна. Всъщност ние никога не разговаряхме свободно. Не общувахме. Дори ми се струва, че през половината време той дори не ме забелязваше. Беше прекалено зает с плановете си за „Флеминг Лък Ентърпрайзис“.
— Компанията действително поглъща голяма част от времето му.
— Когато бяхме сгодени, тя го поглъщаше целия. След като ми сложи пръстен, все едно че беше направил поредната си сделка. Беше готов да насочи вниманието си към следващата. Чувствах се изоставена. Осъзнах, че всъщност той не ме иска. Не ме обичаше. Стигнах до заключението, че може би не е способен да обича някого. Тогава разбрах, че трябва да разваля годежа.