— Ти обичаше ли го? — беше й трудно да зададе този въпрос, но Ребека трябваше да знае отговора.
Дарла наклони глава встрани, обмисляйки проблема.
— Не съм сигурна. Каквото и да съм чувствала, то не продължи много. Може би това не е била истинска любов, макар че е можело и да прерасне в нещо истинско, ако изобщо бях получила някакъв отклик от негова страна. Когато Кайл започна да излиза с мен, наистина бях развълнувана и поласкана. В края на краищата, той беше син на една от най-важните фамилии в района. Дори смятам, че първоначално ме привличаше тъмната му страна. Предизвикваше ме.
— Кайл наистина може да предизвиква — съгласи се Ребека.
— Предизвикателството ми омръзна, когато разбрах, че нямам сили да го променя. Знаех, че ми е необходим по-добродушен човек. По-открит — Дарла се усмихна. — Глен проявява тежкия си характер единствено когато се изправи срещу Кайл. При тези случаи атмосферата се нажежава до неузнаваемост.
— Не мога да повярвам, че години наред двамата са изпитвали толкова голяма вражда един към друг.
— И аз не мога, но е факт — Дарла спокойно потупа заобления си корем. — Сигурно аз ще поставя началото на ново поколение враждуващи потомци от рода Балард.
— Може би ще имате щастието да се роди момиченце.
Дарла се усмихна.
— Това положително ще развали цялата работа, нали? Но в рода Балард като че ли винаги се раждат момчета. Както и в рода Стокбридж. Ако Кайл се ожени, сигурна съм, че ще се роди поредният наперен Стокбридж, които ще расте с мисълта, че хората от рода Балард са най-нисшата форма на живот.
Ребека повдигна въпросително вежди, тя се усмихна на домакинята.
— Не ме гледай така. Това ме изнервя.
— Извинявай. Но чух, че си живяла с Кайл и не мога да не се чудя…
— Живяхме заедно десет дни. Всичко свърши — заяви Ребека. — Приключи, когато разбрах защо Кайл така „случайно“ се е запознал с мен.
— Заради Долината на хармонията ли? Разбрала си съвсем наскоро?
Ребека кимна.
— Вчера ми се обадиха адвокатите. Няколко часа след това напуснах Кайл.
— И той тръгна след теб — промълви замислено Дарла.
— Разбира се. Още не е сложил ръка на Долината на хармонията.
Дарла присви очи.
— Това не му е присъщо.
— Кое не му е присъщо?
— Не вярвам Кайл да убеди някоя жена да отиде да живее при него, само за да може да вземе земята й. И двамата с Глен много биха се постарали да придобият Долината на хармонията, но не мисля, че някой от тях би стигнал толкова далеч.
— Бащите и дядовците им да искали да се женят заради нея.
— Други времена, други нрави — заяви философски Дарла. — Може и да греша за Кайл. Признавам, че не успях да го опозная. Но съм убедена, че Глен не би се оженил само за да притежава тази долина. — Тя внезапно млъкна, сякаш й хрумна някаква мисъл. — Но…
— Какво „но“? — попита Ребека.
Дарла шеговито се усмихна.
— Струва ми се, че ако Кайл изпадне в ситуация, която би му осигурила и двете неща, той не би се поколебал максимално да се възползва от нея. Може би Глен би направил същото, преди да ме срещне. Не може да се пренебрегне фактът, че хората от родовете Балард и Стокбридж се възползват от благоприятните случаи.
— С други думи, ако на Кайл му хареса жената, която притежава Долината на хармонията, той ще вземе и двете — обобщи направо Ребека.
— Ако може да вземе и двете. Мъжете от рода Стокбридж са всеизвестни с късмета си в сделките — каза Дарла с лека усмивка. — Но не и с чара си. Местните хора ще ви кажат, че родът Балард е най-облагодетелстван с чара си. Но стига сме водили този потискащ разговор. Да отидем да видим дали ще намерим парче месо с листче с твоето име. Глен е във вихъра си, когато застане пред барбекюто. Казва, че то е в кръвта му.
Следващият час мина бързо. Ребека се поотпусна и започна да се забавлява. Глен Балард беше зает с останалите гости и не повдигна въпроса за Долината на хармонията. Дарла представи Ребека на още няколко свои приятели и разговорът непринудено премина на най-разнообразни неангажиращи теми. Очевидно всички бяха твърде деликатни, за да говорят за враждата между Стокбридж и Балард или пък за ролята на Ребека в нея.
Ребека започна да се чуди дали няма да е по-добре да задържи долината. Там може да си построи къща, помисли си тя, където да прекарва уикендите. Мрачно се усмихна, чудейки се как Кайл и Глен биха реагирали, ако още една независима жена реши да живее в Долината на хармонията.
Тя бе в разгара на разговора с жената на собственик на ранчо, когато усети някакъв смут около басейна. Отначало не бе нищо особено — само шепот, който премина през тълпата. Но след миг чу как новата й позната ахна от изненада.