— Боже мой! Кайл Стокбридж! — каза събеседничката й. — Той е тук. При басейна. Какво нахалство! Горката Дарла! По лицето й бяха изписани възмущение и възбуда. — Надявам се да няма скандал. — От тона й се разбираше, че вероятно щеше да има скандал и че тя, както и всички останали, щяха да останат разочаровани, ако няма.
Ребека се обърна и видя, че Кайл стоеше до басейна. Той не си бе направил труда да се преоблече. Все още беше с прилепналите си джинси, протритите ботуши и избелялата памучна риза, които носеше през деня. Черната шапка беше нахлупена над очите му и видът му излъчваше язвително предизвикателство. Беше дошъл, за да предизвика неприятности и не го интересуваше ничие мнение. Улови погледа на Ребека и студено се усмихна.
Преди Ребека да успее да реагира, тя видя как Глен Балард си проправя път през тълпата с по една кутия бира във всяка ръка. Поне Глен очевидно се опитваше да избегне скандала. Когато тълпата се размести, Ребека изгуби от погледа си двамата мъже.
— Трябваше да се досетя, че Кайл ще направи такъв номер. Той не може да не развали някое събиране. За нищо на света няма да ви остави задълго в нашите „лапи“.
Ребека погледна Дарла, която се бе появила до нея. Тя имаше вид на нещастен човек, който се е примирил с катастрофата.
— Изглежда Глен ще се държи прилично. Кайл няма да вдигне скандал, ако Глен не му отвърне.
Жената на собственика на ранчо изсумтя:
— Тези двамата винаги и навсякъде правят скандали.
— За съжаление е права — каза Дарла. — Никой от тях не може да устои да не се заяжда с другия. Сбирката ми ще се провали. Сигурна съм.
— Какво могат да направят? — попита Ребека, изпълнена с възмущение. — Това са уважавани бизнесмени, а не бандити. Бога ми, няма да започнат да вдигат скандал на такова събиране.
Жената на собственика на ранчо и Дарла я изгледаха със съжаление. Ребека премига.
— Искате да кажете, че наистина ще започнат да се бият ли? Тук, пред всички?
— Няма да е за първи път — обяви жената на собственика на ранчо.
— И кога се е случвало? — Ребека бе потресена.
Това бе цивилизована сбирка, а не кръчма.
— Най-забележителният случай бе на сватбата ми — каза мрачно Дарла. — Но има и други примери.
— Не вярвам. Двама интелигентни възрасти мъже?
— Почакайте и ще видите — изговори напевно жената на собственика на ранчо.
Ребека стремително се обърна и тръгна през тълпата.
— Не, няма да чакам и да гледам. Моментално ще сложа край на това. Дарла, Кайл няма право да разваля тържеството ви.
— Ребека, чакай — каза настойчиво Дарла. — Върни се. Повярвай ми, не бива да се намесваш в това, което става. Никой нищо не може да направи. Разбрах какъв успех си имала днес следобед, но не разчитай, че това ще се повтори. Просто си изненадала и двамата. Едва ли пак ще ти провърви. Повярвай ми, враждата е голяма. Това не е шега. Хората от родовете Балард и Стокбридж винаги са се карали, когато са се срещали.
Ребека не й обърна внимание. Тълпата се раздели с подозрително нетърпение, когато тя бързо си проправяше път към басейна. След като и последният от гостите й направи път, Ребека се озова на няколко крачки от двамата мъже. Тя се смая, като чу разговор на позната тема.
— Чудесно, Балард — казваше Кайл. — Ти почти успя. Но аз засякох подмолните ти действия веднага щом моят служител започна да ми обяснява защо Джеймисън е променил мнението си. Стилът ти ми е ясен. Сигурно ще се зарадваш, ако разбереш, че в понеделник следобед името на Джеймисън бе вписано в договора.
Глен сви рамене.
— Тази новина заслужава една глътка — каза той и надигна бирата. — Когато открих, че първи си се добрал до Джеймисън за банковата операция, ужасно се разтревожих.
— С напредване на възрастта ставаш муден, Балард — отбеляза подигравателно Кайл.
— Само шест месеца съм по-голям от теб и все още мога да те наложа с камшик при една ръка, завързана на гърба ми.
— Никога не можеш да ме надвиеш и ти го знаеш. Спомняш ли си какво стана на сватбата? Накрая лицето ти се завря в пунша.
— А доколкото си спомням, твоето беше омазано със сватбената торта. Надявам се стилът ти да се е усъвършенствал. Няма никакво удоволствие в това да удряш човек, който не се защитава. Все едно да си хабиш патроните на вятъра.
— Това за патроните важи за твоята експедитивност — каза презрително Кайл. — За нищо друго не те бива.
— С теб мога да се справям всеки божи ден и ти го знаеш. Но просто не ми се ще това да става тук. Дарла не одобрява публичните скандали. — Той зърна Ребека. — А имам чувството, че и Беки не ги одобрява. Нали, Беки? — Той широко й се усмихна.