Выбрать главу

— Да, не одобрявам — Ребека изгледа Кайл. — Какво правиш тук?

— Поканата ми се е загубила по пощата, но знаех, че Балард ще се разочарова, ако не дойда.

Тя чу, че леко заваля думите и сериозно се стресна.

— Пиян ли си, Кайл?

— Не дотам, че да откъсна ръката на Балард и да го налагам с нея, докато не стане на пихтия — Кайл леко разтвори крака в поза на борец и отпи глътка бира. Не откъсваше очи от противника си. — Е, Балард? Ще се опиташ ли да ме изхвърлиш от купона?

— Ако реша да те изхвърля, няма да се опитвам. Ще го направя. Край.

— Също както се опита да задигнеш Джеймисън от „Флеминг Лък“ ли? — присмя се Кайл.

— Престани, Кайл — изсъска Ребека, бясна от поведението му. — Започваш скандал. Не понасям такива неща.

Кайл и Глен я изгледаха така, сякаш беше невероятно наивна.

— И какво от това? — попита любезно Кайл. — Размишлявах известно време и реших, че няма да продадеш Долината на хармонията на някакви си смахнати. Заплахата ти вече не ме впечатлява. Не можеш да ме стреснеш с нея.

— Събирането ни е много приятно и ти ще го развалиш, ако не се държиш възпитано — каза остро Ребека.

— Да — обади се провлачено Глен. — Всичко ще развалиш, Стокбридж. Ще предизвикаш гадно скандалче. Ще шокираш съседите. Може би по-добре е да си тръгнеш, преди да се наложи да те изнесем.

— Има само един начин да си тръгна оттук, Балард, и той е с Беки. Дойдох да я взема и няма да се прибера без нея.

Ребека погледна втренчено Кайл.

— Ще си тръгна, когато искам и когато съм готова. Тук съм на гости и възнамерявам да се забавлявам. Докато ти дойде, си прекарвах много приятно.

— Как не!

Глен Балард отново се усмихна.

— Много съм щастлив, че ви е било приятно, госпожице Уейд. Дарла несъмнено ви е харесала. Каза, че ще станете добри приятелки. Това е чудесно, като се има предвид, че ще бъдем съседи.

— Беки, не го слушай — изсъска Кайл. — Не трябва да имаш нищо общо с тая мижитурка.

— Защо? — попита гневно Ребека.

— Защото е от рода Балард — изрева Кайл. — А ти си моя, спомняш ли си?

Всички бързо обърнаха глави към тях. Цялата тълпа слушаше пререканията пред басейна.

Ребека изтръпна. Тя бе казала на Дарла, че никога не се бе плашила от Кайл, но трябваше да си признае, че в някои моменти той й даваше да разбере колко сърдит можеше да бъде.

— Не викай, Кайл. Притесняваш ме.

— Притесняваш и Дарла, Стокбридж. Защо просто не си тръгнеш? — подигравателната усмивка на Глен заблестя на светлината на лампата. — Не се безпокой за Ребека. Ние ще се погрижим за нея.

— Няма да я хванеш на въдицата си — отвърна бързо Кайл. Той хвърли кутията от бира и застана с ръце на бедрата си.

— Кайл, веднага престани! Чуваш ли? — скръцна му със зъби Ребека, усещайки как я обзема все по-силна тревога. Напрежението, което предизвикаха двамата мъже, бързо ескалираше и ставаше неконтролируемо. — Прекалено много си пил и се държиш идиотски.

— Съгласен съм с това — каза бодро Глен Балард. — Държиш се идиотски, Стокбридж. Но то е в кръвта ти, нали?

— Искаш да си тръгна ли? Защо не се опиташ да ме изхвърлиш? — Кайл разкопча копчето на ризата си и започна да навива единия ръкав.

— Нямам нищо против — каза Глен, оставяйки кутията от бира.

— Кайл, да не си посмял да се биеш тук! Чуваш ли? — извика гневно Ребека. — Да не си посмял!

— Ти не се меси, Беки — той не я погледна.

Вниманието му бе приковано в противника.

— Ще се меся — изсъска тя. — Веднага да престанеш или…

Но Кайл не й обръщаше абсолютно никакво внимание. Той се готвеше за битката. Глен Балард бе навил ръкавите си и бе приклекнал в поза на борец.

— Направо не вярвам — Ребека погледна първо единия, после — другия. — Просто не вярвам. Моментално ще сложа край на това.

Тя постави ръце на раменете на Кайл и го бутна с всичка сила. С яростен вик той падна в басейна.

— Защо аз не се сетих за такова изпълнение? — каза Дарла Балард, приближавайки се към съпруга си, който се превиваше от смях при вида на потъващия Кайл. Дарла силно го бутна и след секунда Глен Балард се озова при своя противник.

Глава 8

Тълпата, която се бе събрала около басейна, притаи дъх, когато двамата мъже, които щяха да се бият, се показаха над водата. Без да продумат нито дума, те доплуваха до ръба на басейна. Смехът избухна чак когато всеки от тях се изтласка над ръба и изскочи от басейна.

Кайл и Глен стояха вир-вода и възмутени и изумени се взираха в Ребека и в Дарла.