— Май трябва да прибера този — каза Ребека, пристъпи напред и хвана Кайл за ръката. — Той не е в състояние да кара, а ако остане тук с мокри дрехи, може и да настине. Представата за голям бандит със силна простуда не е много привлекателна, нали?
— Тя е права, Глен — Дарла огледа съпруга си. — Добре е и ти да се преоблечеш. Става хладно. Бягай вътре.
Глен промърмори нещо неразбираемо, покорно се обърна и тръгна към къщата.
— Насам, човече — Ребека поведе послушния Кайл през развеселената тълпа. — Лека нощ, Дарла. Беше ми много приятно, докато тези двамата не решиха да изнесат представление в басейна. Може би скоро пак ще се видим.
— Ще очаквам с нетърпение — промълви Дарла. Тя изпрати Ребека до края на вътрешния двор. — Знаеш ли, тази вечер може би ще влезе в местната история.
— Защо? — попита Ребека.
— Защото два пъти в продължение на един ден бе направен опит да се предотврати бой между Балард и Стокбридж.
— Не само направихме опит, — изтъкна Ребека — но и успяхме.
— Благодарение на теб. Очевидно родовете Балард и Стокбридж не са чак толкова злонамерени, колкото са се представяли години наред, и всички са им вярвали — отбеляза многозначително Дарла.
Кайл настръхна, когато Ребека го хвана за ръката, но не каза нищо. Ребека се усмихна.
— Дарла, ние не станахме свидетели на проява на слабост — каза Ребека. — Това, което видяхме, беше проява на здрав разум. Както изглежда, обратно на всеобщото мнение, при достатъчно красноречив намек, дори Балард и Стокбридж знаят кога да се откажат. Според мен това е силно обнадеждващ знак. До скоро.
— Ще се видим, когато утре дойдеш да вземеш колата си — извика Дарла. — Какво ще кажете за един обяд?
— Чудесно — отвърна Ребека.
Дарла се засмя, когато помаха за „довиждане“.
— Според мен тук е моментът да попитам: „Коя бе жената с маската?“ А вие, яздейки, да се отдалечавате към залеза.
Тя се обърна и тръгна към басейна, където тълпата оживено обсъждаше това, което току-що се бе случило. Ребека имаше чувството, че дни наред ще се говори за произшествието.
Кайл се обади за първи път, тихо и с недоволен тон.
— Ако вие двете още повече се сприятелите, ще трябва да основете клуб.
— Идеята не е лоша. Можем да го наречем „Общество на дами, желаещи прекратяване на враждата между Стокбридж и Балард“.
Кайл мрачно я погледна.
— Какво толкова те е грижа за враждата? Ти ще продадеш земята на Балард и ще се върнеш в Денвър.
— Така ли?
— Не беше ли отишла заради това? За да чуеш офертата на Балард?
— Не. Отидох от любопитство. И защото исках да се запозная с новите си съседи.
— Да бе.
— Така е — двамата се приближиха към черното порше, което бе паркирано на края на пътя. — Дай ми ключовете си, Кайл.
Той бръкна в мокрия джоб на джинсите си и извади ключовете, но не ги подаде на Ребека.
— Аз ще карам.
— Не, няма да караш. Твърде много си пил.
Кайл се поколеба, сви рамене и й подаде ключовете.
— Спокойно — каза само той. Седна на мястото до шофьора, без да обръща внимание на това, че можеше мокрите му дрехи да повредят тапицерията. — В края на отбивката завий надясно. Досега сядала ли си зад волан на порше? — Той затегна колана на седалката.
— Не, но това е кола като всички останали, нали? — Ребека безгрижно пъхна ключа в стартера и неумело хвана лоста за скоростите. — Карам от години.
Кайл трепна, но стоически замълча, когато лостът не попадна там, където трябваше, и скоростният механизъм изскърца в знак на протест. Ребека подкара колата и завъртя кормилото. Поршето отскочи надясно.
— Стегнат лост — отбеляза тя, когато изправи предната част на поршето и се насочи към пътя в края на отбивката.
— Много стегнат — гласът на Кайл беше по-стегнат и от лоста.
Ребека го погледна косо и потисна усмивката си.
Обаче доброто й настроение изчезна, когато на пътя повиши скоростта. Тя потъна в мълчание, по-тягостно и от мълчанието на Кайл. Чак след около пет мили я обзеха подозрения.
— Изненадващо добре приемаш всичко това — най-после отбеляза тя.
Кайл облегна глава назад и затвори очи.
— Някои печелят, някои губят — заяви той с възхитително хладнокръвие.
Ребека постепенно прозря истината.
— Разбирам — каза най-после тя. — Ти смяташ, че тази вечер си спечелил, нали? Успя да направиш това, което беше решил. Развали сбирката на Балард и ме измъкна от тях. Поздравления.
Кайл не отвори очи.
— Благодаря. Победата не беше без жертви. Нямах намерение да цопвам в басейна.
— Предполагам, че и не си бил толкова пиян, колкото изглеждаше? — Ребека стисна кормилото.
— Изпих само половината от бирата, която ми даде Балард.