— Разбирам.
Кайл отвори очи, но те не се виждаха в тъмната кола.
— Не, не разбираш, но може би скоро ще разбереш. Завий наляво там, където този път се свързва с другия.
Ребека се подчини, чудейки се дали да се ядосва заради заблудата, в която бе изпаднала. Някак не можеше да намери сили в себе си за това. Прекалено много други неща минаваха през ума й.
— Кайл, не можеш да си позволиш дълго време да се мотаеш тук, за да ме преследваш. Трябва да ръководиш компанията си в Денвър.
— Уча се да управлявам с упълномощен за това човек — както ти ме научи. Възложих работата на Харисън.
— Възложил си на Рик? — Ребека беше смаяна. — След като така го скастри за това, че за малко не провали сделката с Джеймисън?
— Той трябва още много да се учи, — промърмори Кайл — но по принцип е достатъчно умен, за да задържи положението за няколко дни. Самата ти веднъж ми каза това, помниш ли?
— Мислех, че не ме слушаш.
— Винаги те слушам, Беки. Досега трябваше да си го разбрала.
Ребека помълча, обмисляйки думите му.
— Днес четох интересен откъс от дневника на Алис Корк — каза най-после тя.
— Така ли? — гласът на Кайл не звучеше окуражително.
— Беше за нещо, което се е случило преди години в навечерието на празника на Вси светии. Когато с Глен Балард сте били тийнейджъри. Алис пише, че през нощта е имала неприятности.
— В навечерието на Вси светии децата измислят какви ли не лудории.
— Пише, че банда момчета от съседния град се наговорили да направят обора й на нищо.
— Децата казваха, че тя е вещица.
— Тя се разтревожила за добитъка. Изплашила се да не би животните й да пострадат — продължи Ребека.
— Алис много обичаше животните.
— Пише в дневника си, че е била много притеснена. Чудела се какво да прави. Момчетата били много, някои от тях — големи грубияни. Решила, че не може току-така да започне да стреля. В края на краищата, те били деца.
— Нямах представа, че старата Алис е имала такива скрупули. Бог ми е свидетел, че пред мен винаги е искала да размахва пушка.
Ребека не обърна внимание на думите му.
— Кайл, онази нощ Алис се е страхувала. Страхувала се е за животните си, а може би и за самата себе си.
— Мислех, че нищо не може да изплаши Алис Корк.
— Тя е живеела сама на отдалечено място. Разбира се, че понякога се е страхувала. Всеки на нейно място би изпитвал това.
— Ти дори не я познаваше — измърмори Кайл. — Откъде знаеш какво е чувствала?
— Ей така, знам. Всеки случай, тя пише, че в края на краищата изобщо не е било необходимо да се притеснява. Двама местни тийнейджъри дошли с пикап, който бил от ранчото на Стокбридж. Момчетата слезли от пикапа и започнали да налагат някои от по-големите от бандата, които се опитвали да нахлуят в обора. Останалите избягали. Двете момчета, които спасили обора на Алис и може би и животните й, се качили на пикапа и си отишли.
— Кой би помислил, че Алис води толкова подробен дневник?
— Онази нощ ти си карал пикапа, нали, Кайл? Ти си прогонил бандата грубияни, които са заплашвали Алис.
— Имах помощник.
— Знам. Глен Балард.
В поршето настъпи тишина.
— Алис ни е видяла?
— Да. И теб, и Глен. Знаела е кой й се притичва на помощ. В дневника си е написала, че все пак може би има някаква надежда за младото поколение на родовете Балард и Стокбридж. Когато настъпи решителният момент, явно и двамата пренебрегвате враждата и започвате да си помагате.
— Не забравяй, че с Балард имаме отдавнашни аспирации към Долината на хармонията — напомни й Кайл. — Може би си забелязала, че и двамата изпитваме някакво собственическо чувство към нея. Нито аз, нито той възнамерявахме да оставим банда грубияни да съсипят обора. Би могло да се каже, че и двамата приехме това много лично. Когато чух какво ще правят в навечерието на Вси светии, взех пикапа на татко и тръгнах да търся Балард. Знаех, че ще ми трябва помощ. Предположих, че той също като мен няма да остане безразличен към ситуацията.
— Къде намери Глен през онази нощ?
— Обикаляше града със свои приятели. Казах му какво става и той се качи в пикапа, без да задава никакви въпроси. Отидохме до Долината на хармонията и разрешихме проблема. После върнах Балард в града и го оставих пред бензиностанцията. И край. По време на цялата акция не сме си казали повече от десетина думи.
Ребека замислено поклати глава.
— Но Алис е разбрала какво е станало.
Кайл отново сви рамене.
— И само от този случай тя е стигнала до извода, че някой ден с Балард можем да се разберем?
— Според мен Алис Корк е била много прозорлива жена. Имало е и други инциденти, нали, Кайл? Не много, съгласна съм, но един или два. Алис е писала за това как вие с Глен сте си разделили сумата, която преди години е трябвало да се плати за сърдечната операция на Хърб Крокет. По онова време семейство Крокет не е имало здравна застраховка.