Кайл направо изруга.
— Знаела е и за това? То трябваше да остане тайна. Никой не трябваше да знае. Казах на Етъл да ми изпрати сметката от болницата и да не казва на никого. Но Балард подуши какво става и поиска да си разделим сумата.
— И ти си се съгласил?
— Ами да, съгласих се. Знаеш ли колко струва един байпас? По онова време изобщо не бях толкова състоятелен, колкото съм днес. Нито пък Балард. И за двама ни беше по-добре да делим наполовина, вместо някой от нас да се натяга да плати цялата сума. Освен това, и двамата познаваме Крокет откакто сме се родили.
— Здрав разум, а? Естествено, искали сте никой да не разбере, че можете да се съюзите. Щяло е да навреди на имиджа ви.
— Повярвай ми, Беки, това не беше, както ти го наричаш, съюзяване. Недей да придаваш на случая романтичен характер. И не си въобразявай, че ще влезеш в града на бял кон и ще сложиш край на враждата между родовете Стокбридж и Балард. В живота не става така. Завий тук.
Ребека взе малко рязко завоя и Кайл се хвана за светлинното табло.
— Извинявай — каза тихо тя.
— Разбирам — той я погледна напрегнато. — Къщата е на края на тази отбивка. Горе на хълма.
Ребека се взря пред себе си. Лампите светеха в една застроена на голяма площ двуетажна къща, но осветлението не създаваше усещане за топлина. В тъмнината трудно можеше да се види кой знае какво, но тя остана с впечатлението, че постройката е солидна и мрачна. Зад нея имаше други големи постройки, които приличаха на конюшни.
— Можеш да паркираш тук — каза Кайл, посочвайки бетонна площадка пред един голям гараж. Ребека се подчини и изключи мотора.
— Сигурно измръзваш с тези мокри дрехи.
— Вълнението от шофирането ти ме сгряваше — Кайл отвори вратата от своята страна. — Но сега като поставяш този въпрос, виждам, че си права. Замръзвам. Трябват ми горещ душ и чаша бренди. Да влезем в къщата, докато не ми се наложи да бъда лекуван от хипотермия.
Когато бързо започнаха да изкачват стълбището, той протегна ръце да вземе ключовете си. Ребека се поколеба и му ги подаде. После щеше да реши как ще се върне в мотела.
— Ти налей брендито — каза Кайл, като отвори входната врата и въведе Ребека в хола. — То е на камината. Ще сваля тези дрехи. — Той дръпна копчетата на мократа си риза. — Идвам след малко.
Ребека го видя как прекоси хола и смъкна ризата си. Явно не бе толкова ядосан от това, че тя го блъсна в басейна, колкото тя очакваше. Но това може би беше, защото Кайл си мислеше, че е победил в битката с Глен Балард. Беше получил това, което искаше. Ребека бе дошла с него.
Клатейки разочаровано глава, Ребека пресече хола и отиде до махагоновата маса недалеч от камината. Забеляза, че чашите бяха направени от красиво обработен кристал. Изглеждаха старинни. Според етикета на брендито, то беше толкова старо, колкото кристалът.
Чашите бяха единственото елегантно или луксозно нещо в този хол. Ребека се чудеше дали не бяха сватбен подарък, оставен от Марта Стокбридж.
Всичко останало изглеждаше тежко, по мъжки грубо, функционално и студено. Атмосферата в хола беше мъжка, без никаква топлинка, която да я олекоти. Ребека се опита да си представи какъв ефект би имала една такава къща върху малко момче без майка. Алис Корк бе писала, че в живота на Кайл не бе имало нежност. Кайл бе отгледан от груб, жесток, саможив човек, който би презирал каквато и да е намеса на жена.
Кайл се върна след по-малко от петнайсет минути, закопчавайки чиста риза. От походката му личеше приповдигнатото му настроение. Беше ясно, че имаше план как да прекарат вечерта.
— Да разбирам ли, че тази вечер късметът на рода Стокбридж отново проработва? — попита замислено Ребека, подавайки му чаша бренди.
— Късметът на Стокбридж всеки божи ден побеждава чара на Балард — заяви Кайл, отпивайки от брендито.
— Освен по отношение на жените — напомни му внимателно тя.
Кайл я погледна над ръба на чашата си.
— Много ли я обичаше, Кайл?
Той погледна неразбиращо.
— Кого?
Ребека се намръщи.
— Дарла.
— О, Дарла — той махна с ръка. — Разказах ти за нея. Това е стара история.
— Такава е и враждата между родовете Стокбридж и Балард, но тя все още съществува.
Погледът на Кайл стана остър и подозрителен.
— Ревнуваш ли, Беки? — внезапно я попита той.
— Любопитна съм, това е.
Тя се обърна и отиде до студената камина.