— Ревнуваш — каза доволно Кайл, остави чашата си и приклекна пред камината да стъкми огън.
— Не, за Бога. Не ревнувам!
— Не мисли за Дарла — твърдо я прекъсна Кайл, като поднасяше запалката към камината. — Не страдам от несподелена любов към нея. Признавам, че много се ядосах, когато ме заряза заради Балард, но вече всичко ми мина. — Той се усмихна и високо размаха запалката за камина. — Единствено към теб изпитвам чувства, скъпа.
— Но ти си й предложил брак.
— Преди цели четири години — той вдигна поглед и видя, че тя преценяваше думите му. — Хей, — обърна се към нея Кайл, след като запали огъня и се изправи. — Какъв е проблемът?
— Казах ти. Любопитна съм. Това е.
Той я хвана за раменете, като шеговитият му тон постепенно изчезна.
— Разказах ти за Дарла. Тя вече не е от значение за мен.
— Според нея можело е дори да не забележиш, че годежът ви се е развалил, ако Балард не е изчаквал своя час. Един Стокбридж не може да понесе да загуби нещо от Балард.
— Напълно вярно — призна той с въздишка. — Но аз разчистих сметките си с него. Доволен съм от резултата.
— Наистина ли си предизвикал скандал на сватбата им?
Дори след всичко, което бе научила за този мъж, подобна безочливост не можеше да не я смае.
Кайл замислено поклати глава и избягна отговора.
— Знаеш ли, до последния момент бях убеден, че Балард използва Дарла, за да ме уязви. Изобщо не очаквах да се ожени за нея. Но мисля, че нещата между тях са станали сериозни. Изглеждат щастливи заедно.
— Щастливи са. И ако това може да те утеши, Дарла също смята, че е била използвана. Но тя е обичала Глен и е решила да рискува. Казва, че той е паднал в собствения си капан. Влюбил се е против волята си.
Кайл пъхна ръце в задните си джобове и се загледа в огъня.
— Балард не е единственият, който се е озовал в капан. Аз също съм в капан. Искам да се върнеш при мен, Беки.
Тя притаи дъх.
— Защо? За да си сигурен, че ще получиш Долината на хармонията ли?
— Не, изобщо не е заради долината! Само за това мислиш!
— Ти ме настрои на тази вълна.
Кайл изпъшка.
— Знам, знам. Аз обърках всичко. Признавам си — той се обърна и се взря в очите й. Погледът му бе напрегнат и блестеше от отражението на огъня. — Но аз ще направя всичко, което трябва, за да те върна при мен.
— Което трябва ли? — повтори несигурно тя.
Той помълча и после каза мрачно:
— Предполагам, че искаш да ти докажа доколко сериозно искам да те върна при мен. Размишлявах много, Беки. И съм готов да направя точно това.
На Ребека изведнъж й стана много неудобно от посоката, която взе разговорът. Кайл Стокбридж беше хитър опонент. Знаеше всички трикове и много от тях още не бе прилагал.
— Не става въпрос да се доказва нещо — каза внимателно тя.
— Според мен става — контрира спокойно Кайл. — Според мен всичко толкова се обърка, че никога няма да повярваш колко голямо значение имаш за мен, ако не ти докажа това.
Тя не го погледна.
— И можеш ли да го направиш?
— Какво ще кажеш — попита я бавно той, — ако те посъветвам да продадеш Долината на хармонията на Балард?
Ребека се сепна.
— Да я продам на Балард?
Той мълчаливо кимна.
— Ако това стане, ти ще изпаднеш в ярост. Ще избухнеш. Ще се вбесиш. Никога няма да ми го простиш, да не говорим, а да не говорим за това, че няма да искаш да се върна при теб.
Кайл поклати мълчаливо глава. Но гледаше Ребека, без да мигне.
Ребека прехвърляше чашата в ръце.
— Не разбирам.
— Беки, искам да ти докажа нещо. Не знам как да го направя по друг начин.
— Но, Кайл…
Той пристъпи напред и внимателно взе чашата й.
— Искам повече теб, отколкото проклетата земя — Кайл обхвана лицето й с длани. — И искам да го знаеш.
Кайл наведе глава и пое устата й с бавна прелъстителка целувка, от която Ребека се разтрепери. Тя докосна китките му, ръцете му и с лека въздишка изразяваща подчинение, се притисна към него.
— Точно така, скъпа — каза той, вдишвайки, като я притегли още по-близо. — Точно така. Престани да ми се опъваш. Върни се при мен. Разреши ми да ти покажа колко силно те желая.
Болката и гневът, които бяха прогонили Ребека от Кайл, се стопиха в топлината на прегръдката му. Тя си помисли, че точно това е мястото, където искаше да бъде. Тя го обичаше. Нищо не можеше да промени това, така както и нищо не можеше да промени вълнението, което изпитваше, когато Кайл я любеше.
— Имам чувството, че после ще съжалявам.
— Не, няма. Аз ще се погрижа да не съжаляваш, всичко е наред, Беки — прошепна окуражително Кайл като продължаваше да я целува. — Всичко между нас ще се оправи. Ще видиш. Дай ми възможност да ти покажа. — Успокоителните нежни думи бяха прекъсвани от многобройни жадни целувки.