Той протегна ръка.
Кайл я дразнеше, а тя нямаше настроение за това. Беше като възпламенена. Хвана го за пръстите и насочи ръката му между телата им.
— Ето тук — каза тя, останала без дъх. — Докосни ме тук. Както го правиш винаги.
— Така ли?
Пръстите му сякаш танцуваха и тя имаше чувството, че направо ще се разпадне.
— Да — тя буйно се изви срещу него. — Пак.
— Какво настойчиво котенце.
Той повтаряше движенията, докато тя, треперейки от екстаз, извика името му.
В този момент и Кайл изгуби контрол върху себе си.
— Беки.
Той за последен път влезе в нея, като се гмурна до края на нежните й части. Тялото му страстно се изви и стаята се изпълни от вика му на задоволство.
В стаята за дълго се възцариха блещукането от огъня в камината и пращенето на горящите дърва. Ребека се чувстваше на топло и в безопасност, защитена от действителността. Тя се сгуши до стройното силно тяло на Кайл и изобщо не й се мислеше за бъдещето. Тази нощ всичко беше така както трябваше да бъде.
Кайл леко присви устни, докато я наблюдаваше. След малко той стана, вдигна Ребека и я отнесе в спалнята си.
Зората бавно се процеди през прозореца. Кайл се събуди и за момент остана неподвижен, наблюдавайки изгрева така, както бе правил всяка сутрин през самотното си детство. Тази сутрин обаче всичко беше различно. Тази сутрин той вече не беше сам.
Приятната, чувствена, доставяща наслада жена, която лежеше до него, му въздействаше по вече познатия начин. Той разбра, че се беше пристрастил към удоволствието да се събужда до Ребека.
Кайл се обърна на една страна и леко погали рамото и бедрото й. Тя се размърда и се протегна като глезено коте. После обърна глава на възглавницата и го погледна изпод полуотворените си мигли.
— Не е възможно вече да е съмнало — каза Ребека.
— Съмна. Но ние не бързаме.
Тя се прозина.
— Тогава защо ме събуди?
— От вежливост. Мислех, че ще искаш да си будна, когато те любя.
Той я целуна по рамото, отдавайки се на удоволствието да усеща вкуса й.
— Много мило от твоя страна, но вероятността да спя, докато ме любиш, е направо нищожна.
Кехлибарените й очи проблеснаха под дългите мигли.
— Е, благодаря ти — каза провлачено Кайл с най-добрия си каубойски носов изговор. — Ще го приема като комплимент. Ние, момчетата от провинцията, правим всичко, което можем, но винаги е приятно да чуем от едно изискано градско момиче, че оценява усилията ни.
— Просто продължавай в същия дух и съм сигурна, че ще стигнеш надалеч — тя огледа стаята, спирайки поглед върху тъмните солидни мебели и голите стени.
— Много ли време прекарваш тук, Кайл?
Той проследи погледа й.
— Не толкова, колкото ми се иска. През последните няколко години бях доста зает.
— Да, знам. Изграждал си компанията си.
Ребека бавно приседна, обгръщайки колене. Той се намръщи.
— Казваш го така, сякаш е престъпление. Една компания като „Флеминг Лък“ не би постигнала това, което е днес, без много усилена работа.
Тя бързо поклати глава.
— Знам.
— По тона ти не личи да одобряваш.
— Само защото се оставяш нещата да те обсебят, Кайл. Компанията, Долината на хармонията…
— И ти — промърмори той, протягайки се, за да притегли гърба й до себе си. Кайл се облегна върху нея. — Аз съм обсебен от теб, Беки. Пожелах те още от първия ден, в който те видях. И искам да съм сигурен, че ми вярваш. Миналата нощ говорих напълно сериозно. Продай долината на Балард, ако така ще се убедиш, че за мен си по-важна от тази земя.
Тя лежеше спокойно, вглеждайки се продължително в него.
— По-кротко. Не е необходимо да играем на тази игра.
Той се смути.
— Каква игра?
Тя бавно премести глава на възглавницата, устните й се извиха в кисела усмивка.
— Знаеш за какво говоря. За това, че е глупаво да ме насърчаваш да продавам долината на Глен Балард. Достатъчно добре ме познаваш, за да си наясно, че никога няма да се хвана на приказките ти. Както ти разбра, че няма да я продам на някоя откачена секта. Никога не бих те молила да доказваш чувствата си по този начин.
Кайл не успя напълно да потисне вълната от облекчение, която го заля, но все още не разбираше какво му казва Ребека.
— Нека да се изясним. В края на краищата, ти нямаш намерение да продаваш земята на Глен Балард, нали?
— Знаеш, че никога няма да му дам цялата долина. Убедена съм, че винаги си знаел това. Тази ли е причината за големия ти жест снощи? Защото си знаел, че няма да приема сериозно това, което ми казваш?
Най-после Кайл разбра какво мисли тя. У него се надигна основателен гняв.
— Мислиш, че съм се преструвал ли? Че не съм бил искрен, когато съм ти казал да я продадеш на Балард, ако това ще те убеди колко те желая?