— И какво е разрешението, Беки? — попита бавно Дарла.
— Повярвай ми, много мислих по въпроса. Надявам се, че ще мога да се справя — тя поклати глава. — Знаеш ли, в края на дневника си Алис предчувства, че ще мога да променя нещата. Според нея ще мога да се справя с Глен и Кайл и ще стопя враждата между тях. Но, Дарла, аз дори не познавам тази жена. Защо е решила да завещае всичко на мен?
— Кой знае? Може би е имала някакво предчувствие за теб. Кълна се, че от време на време тя беше направо със способности на медиум. Питай, когото искаш. Щом е имала чувството, че ти трябва да притежаваш Долината на хармонията, вероятно е била права. Макар че никак не ми се ще да съм на твое място. Ще продадеш ли земята?
— За да могат после Глен и Кайл да тормозят някой новодошъл по тези места ли?
— Един инвеститор не би се противопоставил на такъв вид тормоз — каза Дарла, като се подсмихна. — В края на краищата, Глен и Кайл ще предложат солидни суми.
— Така е. Но това не ми изглежда правилен начин за разрешаване на проблема. Войната ще продължи. Това няма да бъде обикновена сделка с недвижим имот. Нещата са много лични.
— За теб или за Алис Корк и майка й? — попита проницателно Дарла.
— И за трите — отговори тихо Ребека. — Три жени, попаднали в центъра на битката. Според мен е време враждуващите страни да бъдат принудени да се сражават една срещу друга.
Дарла я погледна с голям интерес.
— Имаш нещо предвид ли?
— Имам план — потвърди Ребека. — Хрумна ми снощи, когато наблюдавах как Глен и Кайл се измъкват от басейна.
Дарла се усмихна.
— Беше чудесна гледка, нали? Хората с месеци ще говорят за това. Но ти пое огромен риск, като бутна Кайл в басейна. Виждала съм го да избухва по доста по-незначителни поводи.
Ребека повдигна въпросително вежди.
— Знам. Но аз ти казах, че пред мен Кайл никога не е избухвал сериозно.
— Това е изумително.
Ребека поклати глава с известно самодоволство.
— Колегите ме харесват, защото имам репутацията на човек, който може да влиза и да излиза в леговището на дракона и да остава невредим. Отивам там, където тях ги е страх да припарят. И излизам невредима.
— Така ли? Кажи ми, Беки, след като осъществиш големия си план, пак ли ще останеш невредима?
Ребека въздъхна със съжаление.
— Не. Ако трябва да съм откровена, ще се наложи да платя много висока цена, когато Кайл открие какво ще направя със земята.
— Май не очакваш връзката ви да се запази след това сътресение — отбеляза Дарла.
Ребека я погледна.
— Не знам какво ще стане — съгласи се искрено тя. — Но според мен тогава със сигурност ще разбера доколко силни са чувствата на Кайл към мен.
— А ако те не са толкова силни, колкото се надяваш?
— Няма да бъда по-зле от онези две жени, които са притежавали Долината на хармонията — каза Ребека със спокойствие, което изобщо не отговаряше на състоянието й. — Поне ще изпитам удовлетворение от това, че е била раздадена справедливост.
Вратата на кафенето се отвори и в него бавно влезе Глен Балард. Той любезно кимна на шепата хора, които седяха по масите и пиеха кафе, и след това се насочи там, където бяха жена му и Ребека.
— Снощи не дадохте ли достатъчно поводи за клюки? — каза Глен с усмивка, закачи сивата си шапка на една кука и се настани до Дарла. — Направо наливате масло в огъня, като обядвате заедно. Никой не може да разбере какво става.
— Нашият девиз е да държим всички в напрежение — усмихна се Дарла, повдигайки глава за бърза целувка. — Ребека тъкмо ми обясняваше, че е решила какво да прави с Долината на хармонията.
Усмивката на Глен беше все още непринудена, но когато се облегна в сепарето, изведнъж погледът му се изостри като на ястреб, зърнал плячката си.
— Сериозно? Кога ще ни смаеш с Кайл?
— Веднага щом ви събера двамата — обеща Ребека.
— Няма да чакаш дълго, защото видях колата му пред мотела. Няма дълго да се чуди къде си, защото веднага ще се сети, че си тук. Бих искал да видя изражението му, когато познае колата ми отвън.
Вратата на кафенето се отвори с трясък и този път Ребека нямаше нужда да чуе шепот на любопитни хора, за да разбере кой влиза в заведението.
Кайл мина покрай сепаретата с обичайната си свободна походка. Той не обърна внимание на вълната от любопитство, която заля кафенето.
— Търсих те — каза той на Ребека, като седна до нея. — Добър ден, Дарла.
— Добър ден, Кайл. Май нямахме кой знае колко време да поговорим след сватбата ми. Ти много се увлече да прибавяш характерния за рода Стокбридж нюанс към тържеството ни. Как си?