— Не говори така, все едно че съм представлявала нещо за теб. И двамата знаем истината. — Гърлото й се бе схванало и гласът й едва излизаше. — Единствената причина да проявиш интерес към мен е Долината на хармонията. Надявах се, че ми казваш истината, когато заяви, че чувствата ти към мен са по-силни, отколкото привързаността ти към земята, но не е трябвало да ти вярвам.
— Не извъртай, за да представиш всичко като проверка на чувствата ми към теб. Дадох ти възможност да ги провериш. Казах ти да продадеш земята на Балард, ако толкова много се съмняваш в мен.
— Знаеш, че никога няма да направя това — каза бързо Ребека. — За теб беше удобно да ми направиш такова предложение, защото беше сигурен, че няма да го приема. Може би все пак трябваше да го приема. Щеше да получиш това, което заслужаваш. Но така Балард щеше да получи повече, отколкото заслужава и нямаше да бъде справедливо към Алис Корк.
— С какво право се заемаш да раздаваш справедливост за Алис и майка й? Дори не ги познаваш — изръмжа Кайл.
— Те са ми роднини.
— Изобщо не беше чувала за тях, преди да срещнеш мен.
— Тогава обвинявай себе си за сегашното положение. Ако не си беше направил труда да ме издириш и да ме прелъстиш, нямаше да прехвърлям проблема с Долината на хармонията върху теб и Балард.
— По дяволите, жено, ти си играеш с живота ми и с бъдещето ми, а аз на никого няма да разреша това.
— Не можеш да ме спреш.
Ребека беше изненадана от смелостта, която й бе необходима, за да се противопостави на Кайл. Сега вече знаеше защо толкова много хора се страхуваха да си имат работа с него, когато е в такова настроение.
— Не ме предизвиквай, Беки — в очите му се четеше мрачно предупреждение. — И двамата знаем, че ще загубиш. Не ме превръщай в свой враг. Не причинявай това и на теб, и на мен.
— Има един изход — каза тихо тя.
— Какъв? — попита я хапливо Кайл. — Да се сработя с Балард? Това не е изход. Това е абсолютно невъзможно. Ако знаеше малко повече за миналото на този край, щеше да го разбереш. Изключено е един Стокбридж да работи с Балард. Може би си мислиш, че тази вражда е една дълготрайна шега. Но не е, Ребека. Мъже са умирали в битката между рода на Балард и моя род.
— И жени са страдали. Но всичко това е минало. Време е да бъде приключено.
— Няма ти да си тази, която ще го направи — изрева Кайл. — Разбираш ли какво ти казвам? Предупредих те да не се опитваш да ставаш омиротворителка. Ти си моя. Трябва да си лоялна към мен, не към Балард. Днес си го призна, когато каза, че не можеш да продадеш земята само на него.
— Нямаш право да ме караш да вземам страна. Вече съм взела решение и държа на него.
— Дори ако това ни раздели?
Тя го погледна безпомощно.
— Ние никога не сме били истински заедно, Кайл. Имах някакви надежди и мечти, но сега виждам, че са били безпочвени. Ти току-що ми каза, че съм подла предателска измамна малка вещица. Няма големи изгледи да се влюбиш в такъв човек, нали?
— Не говори от мое име.
— Според мен няма големи изгледи изобщо да се влюбиш в някоя жена — продължи тъжно Ребека. — Трябваше по-рано да разбера това. Върни се към тъмните сенки, където ти е мястото, Кайл. Остани в мрака, докато жив те погълне. След четиридесет-петдесет години, когато обърнеш поглед към живота си, прекаран в самота, спомни си, че е имало една жена, която се е опитала да те изведе сред светлина. Спомни си, че е имало една жена, която истински те е обичала. За известно време. Но ти не си отвърнал на любовта й.
— Веднъж ти казах, че съм ти дал всичко, което мога да дам на една жена.
Тя кимна.
— Но то не беше много, нали?
— Престани, Ребека — той я прегърна, пръстите му се вкопчиха в ръцете й. — Какво се стремиш да ми причиниш?
— Нищо, Кайл — каза уморено тя. — Просто се отдръпвам от кръстосания огън. С Глен правете със земята каквото искате. Разигравайте номерата си посред бял ден на главната улица пред кръчмата на Къли. Не ме интересува кой ще спечели. Важното е, че сега всичко е само между вас двамата. Жените от фамилията ми нямат нищо общо с това.
Ребека го заобиколи и тръгна решително към мотела. Настъпи моментът, в който да си тръгне.
— Не можеш да ме напускаш — извика гневно Кайл. — Аз още не съм приключил с теб. — Но тя не се обърна. Кайл я видя как си отиде, ръцете му се свиха в юмруци. — Дявол да те вземе, Беки — прошепна той. — Не може да ме напускаш. Няма да ти разреша.
Вратата на кафенето се отвори. Дарла застана на прага. Тя погледна към отдалечаващата се фигура на Ребека, после — към Кайл. В очите й вече нямаше дяволитост, изражението й беше замислено.
— Гледай ти! — каза тихо тя. — Май току-що новият шериф на града отново е превърнал улиците в безопасно място за мирните хора. И сега той ще се отдалечи на кон към залеза в най-добрите традиции на героичните хора на закона по уестърните. Или може би е жена? Ние всички стоим и се чудим коя беше тя и кое е следващото място, където отива.