Когато влезе в паркинга на компанията си и остави колата, той реши, че трябва да наеме същата частна детективска агенция, която преди бе открила Ребека.
— Добро утро, господин Стокбридж — Тереза Олдридж изненадано вдигна поглед към Кайл, когато той влезе в кабинета. — Не знаехме дали да ви очакваме днес.
— Тук аз съм собственикът, забрави ли?
— Да, господине — отговори любезно тя. — Не съм забравила. — Тя погледна мрачното му изражение и се изкашля. — Приятно ли прекарахте отпуската си миналата седмица?
— Прекарах отвратително, Тереза.
— Радвам се да го чуя, господин Стокбридж — каза машинално Тереза. Очите й се разшириха от ужас, когато усети какво е направила. — Извинете, исках да кажа…
— Няма значение. Знам точно какво искаш да кажеш. Какво става тук? Виждам, че докато ме е нямало, сградата не е паднала.
Невъзмутима, Тереза придоби деловия вид на секретарка.
— Повечето от съобщенията за вас вече са обработени, но има няколко, които ви оставих — тя се пресегна да вземе една папка. — Искате ли да ви ги кажа сега?
Кайл потисна една ругатня.
— Да. Донеси ми ги с кафето.
В очите на Тереза блесна познато пламъче.
— Господин Стокбридж, знаете какво е отношението на госпожица Уейд по въпроса за това секретарките да правят кафе на шефовете си.
— За твое съжаление, Тереза, госпожица Уейд не ръководи тази работа — Кайл с трясък отвори вратата на вътрешния кабинет. — Поне сега вече не я ръководи — допълни той с приглушен глас. Какво ли не би пожертвал, за да се върне — и методи на управление, и какво ли не още. Всяка сутрин щеше сам да си прави кафето, ако можеше да го пие с Ребека. — А какво искаш да кажеш с това, че повече от съобщенията ми вече са обработени? — извика й той.
— Господин Харисън се справи с някои, а за останалите бяха взети мерки по обичайния начин.
Кайл не обърна внимание на загадъчния отговор и затвори вратата. „Обичайният начин“ през последните два месеца означаваше, че Ребека се е погрижила за тях.
Кайл огледа познатото помещение. Кабинетът му беше чист като аптека. Нямаше купища документи, оставени на неговото внимание, нямаше паметни бележки от управителите, нямаше списък с обаждания, на които трябваше да бъде отговорено веднага. Кайл смъкна якето си и намръщено се загледа в чистото бюро. После се наведе и натисна бутона на секретарската уредба.
— Тереза, имам чувството, че тук вече няма нужда от мен. Къде е работата, натрупана през времето, в което ме нямаше?
— Обичайните неща са уредени.
Кайл стисна зъби и пусна копчето на уредбата. Преди Ребека да постъпи на работа, никой не се осмеляваше да поеме отговорността да се грижи за „обичайните“ неща, които се трупаха на бюрото на Кайл. Той реши, че служителите му много се бяха разпуснали. Очевидно абсолютно всички смятаха, че имат право да влизат в кабинета на шефа си и да се разпореждат. Харисън беше надминал себе си.
Фактът, че имаше нещо, което да го вбеси, му възвърна самочувствието. Кайл усети как вътрешният му смут се поуталожи, когато намери къде да насочи изтерзаните си емоции. Направо ще сдъвче някого заради това. Може би много хора. Ще започне с Харисън. Веднага след като си изпие кафето.
Кайл се отпусна на стола си. Тази сутрин наистина имаше нужда от кафе. Той се чудеше дали Тереза до такава степен се чувстваше освободена, че да бъде толкова нахална, да не изпълни заповедта му за кафето. Ребека беше оставила отпечатъка си върху „Флеминг Лък Ентърпрайзис“.
Кайл отново се обади на Тереза.
— Искам кафето сега. Тази сутрин нямам настроение да си играя на демонстриране на сила. Или ми донеси кафе, или си търси друга работа.
За момент в съседното помещение настъпи тишина. След малко се чу ледено любезният глас на Тереза.
— Кафето ви идва. Заедно със седмичния доклад, който пропуснахте миналия петък.
Кайл се отпусна на стола си, като си мислеше, че вече трябва да побеждава там, където може. На Ребека не й беше приятно секретарките да бъдат тероризирани, но Ребека вече я нямаше, за да успокоява дракона.
Кайл се пресегна към тефтера с телефоните, за да намери номера на детективската агенция, която беше наел преди два — два и половина месеца, когато вратата се отвори. Той не вдигна поглед.
— Благодаря, Тереза — изръмжа саркастично Кайл.
— Мислех, че си се отучил от навика си да използваш Тереза за своя сервитьорка — каза спокойно Ребека, поставяйки на бюрото пред него пълна кана с кафе.
Кайл изпусна тефтера с телефоните. Той рязко се обърна, за да види призрака, който стоеше от другата страна на бюрото.