— Рано или късно трябваше да се случи — изтъкна нежно Ребека.
Той решително поклати глава.
— Не, няма да допусна да се повтори.
— Намерението е благородно, но е трудно изпълнимо. Ти имаш ужасен характер, Кайл. Знам, че в повечето случаи се овладяваш, но положително ще има и такива, при които няма да успееш. Но, откровено казано, не виждам защо трябва чак толкова да се тревожим за това.
Той я стрелна с поглед през рамо.
— Казах ти някои ужасни неща.
— Нарече ме подла, предателска, измамна, малка вещица — съгласи се тя. — Но при създадените обстоятелства трябва да призная, че имаше известно право. Аз наистина донякъде извърших предателство, за да ви подведа да работите заедно с Балард. Не ми е приятно да го признавам пред теб, защото знам колко много ти и всички останали държите да се поддържа легендата за сприхавия нрав на рода Стокбридж, но според мен го надценявате.
Кайл се облегна с ръка на стената и втренчи поглед в Ребека. Сигурно нещо не беше разбрал.
— Надценяваме ли го? — изрече най-после той.
Тя бързо кимна. Елегантно прибраната й коса проблесна на светлината в кабинета.
— Надценявате го. Както правят драконите, ти нападаш ненадейно. Когато отвориш уста, бълваш много огън. Но не причиняваш кой знае какви щети. Имаш много по-големи възможности за самоконтрол, отколкото ти и всички останали смятат, че притежаваш.
Това някак го притесни.
— Чакай да се разберем. Искаш да кажеш, че не се стряскаш от характера ми ли?
Ребека леко се усмихна.
— Признавам, че за известно време е доста стъписващо, но това не трае дълго. Както обикновено, когато разнищиш една легенда, виждаш, че се базира на много празни приказки.
— Това ми е безкрайно неприятно — каза изумен той. — Но сега не съм в настроение да споря по въпроса. Ако избухването ми не те е прогонило за четири дни и ако си решила, че си ми отмъстила, защото скрих от теб истината за Долината на хармонията, защо си замина?
— Казах ти, беше ми необходимо време да помисля.
— За нас ли?
— Да.
У Кайл блесна лъч надежда. Тя беше тук, работеше при него, и беше приключила с наказанието си заради Долината на хармонията. Твърдеше, че не се плаши кой знае колко много от нрава му. Може би все още чувстваше нещо към него. Той облиза сухите си устни и се опита да запази спокойствие.
— И стигна ли до някакви заключения? — попита Кайл.
— Всъщност, да.
Той затвори за миг очи, опитвайки се да разгадае нюансите в гласа й. Това беше невъзможно. Кайл отвори очи и срещна кехлибарения й поглед.
— Е?
Ребека се изправи, като все още държеше клипборда си, и застана точно срещу него.
— Реших да се омъжа за теб.
Ако прозорецът зад него беше отворен, Кайл беше сигурен, че може би щеше да падне долу.
— Да се омъжиш за мен?
— Точно така. Това, което напоследък ми прави силно впечатление, е, че мъжете от рода Стокбридж не умеят да се справят в отношенията си към жените. Сутринта, когато яздехме, ти казах, че мъжете от твоя род — включително и ти, не умеят да си избират съпруги. Затова реших да взема нещата в свои ръце. Решавам вместо теб. Както знаеш, много съм добра във взимането на решения.
Сякаш светът около него се залюля. Кайл се загледа в спокойното лице на Ребека, докато всичко си дойде на мястото.
— Беки, сигурна ли си? Знаеш първият ми брак каква катастрофа беше. А втория път дори не успях да опазя годежа си.
— Разбирам, че самата мисъл за брак те изнервя. Това е разбираемо, като се има предвид досегашният ти опит. Но този път можеш да се успокоиш. Аз поемам отговорността, така че няма да има грешка.
— Сигурна ли си? — попита саркастично той. Но вътре в себе си усещаше прилив на еуфория. През него като вълна премина страхотна възбуда, която спря дъха му. Кайл се страхуваше да помръдне, за, да не би да развали магията.
— Напълно сигурна — заяви тя сериозно.
— Кога? — попита Кайл.
Тя почука с химикалка по клипборда си и сви замислено устни.
— Трябва да се предприемат едно-две неща, преди да подпишем документите.
— Какви неща?
— Искам да ме ухажваш — каза тя. — Искам истинско ухажване.
Кайл онемя.
— Ухажване — повтори той тихо.
— Искам, Кайл. Искам всичко, което не си ми дал досега. Цветя, танци, мили приказки, пръстен и голяма сватба. Но това не е всичко. — Брадичката й гордо се надигна. — Искам да кажеш, че ме обичаш.
— Обичам те — заяви той, без изобщо да се замисли. Думите дойдоха с изумителна лекота. Те прокънтяха във въздуха и той ги чуваше отново и отново, като съзнаваше, че това бе истина. Изведнъж Кайл се почувства раним и уязвим. — Толкова много те обичам, че направо се разкъсвам от обич.