Ребека се усмихна.
— Отличен старт — каза одобрително тя. — Можеш да ме вземеш за вечеря в седем часа. Ще ти дам адреса на хотела, в който съм отседнала.
— Не. Ще дойдеш с мен — каза й пламенно той. — Искам да се върнеш при мен. Ще отидем на вечеря, щом искаш, но държа да дойдеш у дома.
— Не преди да сме женени, Кайл. Казах ти, че искам да ме ухажваш. Ще направим всичко така, както аз го искам. Вече опитахме по твоя начин, но нищо не се получи — тя отново седна и погледна клипборда си. — Сега, след като изяснихме това, е време е да преминем към седмичния доклад, нали?
На Кайл постепенно му стана ясно, че положението беше извън контрол. Преди да се върне при него, тя щеше да го дразни, да го примамва, да го тормози Бог знае докога. Ребека Уейд се главозамайваше.
Кайл направи крачка напред и изтръгна клипборда от ръцете й.
— Не, Беки — каза рязко той. — Стигна твърде далеч. Аз те обичам и по всичко личи, че и ти ме обичаш. Това е достатъчно. Ще се оженим веднага щом уредим документите. Не възнамерявам да се оставям да ме прекарваш през още едни перипетии. Предизвика достатъчно хаос в живота ми. Задоволи се с отмъщението си и да прекратим войната.
Ребека се пресегна да вземе клипборда си.
— Искам да ме ухажваш, Кайл. Искам любов и цветя. Голяма сватба. Всичко да бъде както трябва. Няма да дойда да живея при теб, докато не ги получа.
— Беки, защо? — избухна безпомощно той. — Това е глупаво губене на време.
— Според мен не е — каза нежно тя. — Стана до болка ясно, че мъжете от рода Стокбридж трябва малко да се шлифоват.
— И ти искаш да ме шлифоваш ли?
— Това е най-малкото, което мога да направя за мъжа, когото обичам.
Ребека реши, че Кайл никога няма да разбере колко силно трепереше, когато излезе тази сутрин от кабинета му. Тя бе стискала зъби, но през следващите дни се разбра, че си е заслужавало.
Кайл я обичаше и искаше да го докаже, като я ухажваше. Кабинетът й и хотелската й стая бяха пълни с цветя. Всеки ден я водеше на вечеря и на танци. Вечерите бяха на запалени свещи и танците бяха интимни.
Най-хубавото беше, че повечето от сенките, които обгръщаха Кайл, отново се отдръпваха. В дните, които последваха обявяването на намерението на Ребека да се омъжи за него, Кайл се шегуваше и се усмихваше повече, отколкото през предишните два месеца взети заедно.
По време на вечерите на запалени свещи, Кайл започна да се разкрива и да говори. За миналото. За баща си. За бъдещето. Все едно че беше освободен от клещите на времето. Той беше ненаситно любопитен по отношение на Ребека. Искаше да знае всичко за нея. Тя отговаряше на въпросите му, като от една страна се забавляваше, а от друга се очароваше, наблюдавайки го как излиза на светлина.
Имаше моменти, в които непоносимият нрав на Стокбридж припламваше. Най-яркият пример беше, когато Ребека бе казала на Кайл „лека нощ“ пред вратата на хотелската си стая. Той се бе примирил с факта, че тя няма да отиде с него в жилището му, но очевидно не бе очаквал да му откаже предишната интимност.
— Беки, това е лудост — гневеше се той с напрегнат глас, като стоеше в коридора пред стаята. — Пусни ме да вляза.
— Не — каза мило тя. — Още не.
— Аз те желая. По дяволите! Ако затвориш вратата под носа ми, ще я разбия!
Съседна врата се отвори и един пълен мъж на средна възраст показа плешивата си глава в коридора.
— Хей, я по-тихо! Мъчим се да заспим.
Кайл така изгледа мъжа, че той бързо затвори вратата.
— Правиш сцени, Кайл. Ще ти бъда благодарна, ако престанеш. Знам, че от рода Стокбридж много ги бива за това, но от рода Уейд изобщо не обръщат внимание на тези неща.
Кайл изруга.
— Пусни ме да вляза. Ще поговорим по въпроса.
— Няма да поговорим. Ако те пусна, няма да мога да те изкарам навън.
Очите му заблестяха.
— Радвам се, че съзнаваш това.
— Разкарай се, Кайл — каза тя с лека усмивка. — Ще се видим утре в офиса.
— Беки, този хотел сигурно ти струва цяло състояние. Няма защо да оставаш тук. Върни се при мен. Имам свободна спалня.
— Която изобщо няма да имам възможност да ползвам. Не, Кайл, благодаря — тя се прозя. — Извинявай. Трябва да поспя, ако искаш утре да ти бъда полезна.
— Искам сега да ми бъдеш полезна — започна той и отново изруга, този път примирено, тъй като вратата леко се затвори под носа му.
Ребека се облегна на вратата и чу звука от отдалечаващите се стъпки по коридора. После се усмихна и започна да се приготвя за сън.
Мъжът я обичаше. Вече не можеше да има съмнение. Ребека почти винаги бе убедена в това, но сега го виждаше с очите си. Все пак още малко щеше да почака, преди да го освободи от нещастието му.