Кайл стоеше много близо до нея, взираше се надолу в очите й, които блестяха от топлина и болезнен копнеж.
— Аз имах усет и те избрах, нали?
— Мисля, че това трябва да ти се признае, макар че след като ме избра, не знаеше какво да правиш с мен.
— Същинска клевета! Много добре знаех какво да правя с теб. Ако си спомняш, любих те възможно най-често.
Ребека вдигна поглед към него.
— И това ли ще правиш тази нощ?
— Точно това ще правя тази нощ — зарече се той.
— Добре. Ако искаш да знаеш, онази хотелска стая ужасно ми дотегна.
Кайл леко се усмихна.
— Но беше прекалено горда, за да си го признаеш. Затова тази вечер реших да взема нещата в свои ръце. Съжалих те.
— Съжалил си ме!
Той се засмя обещаващо.
— Разбира се. Да не би да мислиш, че не знам какво може да причини гордостта на един човек? За Бога, аз съм специалист в тази област. Ти беше притисната в ъгъла. Просто се пресегнах и те извадих оттам.
— Така ли? Искам да чуеш нещо, каубой. Приготвях се да ти кажа, че е време да ми купиш пръстен и да определим датата.
— Много си закъсняло, мое напористо главно секретарче. Вече съм се погрижил и за двете неща — той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и извади едно пакетче. — Ако през миналата седмица беше по-сговорчива, най-малкото щяхме да изберем заедно пръстена. Но тъй като ти беше много забавно да играеш ролята на дамата с желязна ръка в кадифена ръкавица, го купих без теб.
Лицето на Ребека се озари от усмивка, когато отвори кутийката и извади пръстена.
— Красив е — каза просто тя. — Благодаря ти, Кайл. Много ми харесва.
— Хубаво, защото съм ангажирал дата за сватба за следващия четвъртък.
Ребека ахна от изненада.
— Четвъртък! Как изобщо ще успея да се приготвя до четвъртък? Кайл, не може така да се бърза с нещо толкова важно като сватбата. За това е необходимо време. Ще трябва да си изберем човек, който да осигури яденето, да изберем цветя, сватбена рокля, да изпратим покани…
Оплакването й прекъсна, тъй като Кайл се наведе и мълчаливо я целуна.
— Всичко е уредено — каза той, повдигайки глава.
— Кой го е уредил? — попита Ребека.
— Аз. Да не би да си мислиш, че само ти можеш да организираш и да бъдеш експедитивна?
Ребека се разкъсваше между възмущението и смеха, който я напушваше. Най-после смехът надделя.
— Ти си невъзможен.
Но остави чашата и се хвърли в прегръдките му.
— Аз съм един влюбен мъж — коригира я той, като също остави чашата си и притегли Ребека към себе си. — Това ме прави способен на невероятни подвизи.
— Дори си ми избрал рокля? — попита тя смаяна.
— Съвсем сам.
— А какъв размер?
— Беки, скъпа, живях с теб десет дни, нали? Знам какъв размер дрехи носиш. Всъщност много малко неща не зная за теб.
Тя затвори очи, облягайки глава на гърдите му.
— И всичко ли, което знаеш, ти харесва?
Ръцете му я обгърнаха по-здраво.
— Всичко. Аз се влюбих в теб от пръв поглед.
— Хайде да не говорим за това — промълви Ребека.
Той леко я разтърси.
— Вярно е. Докато хлътвах по теб, толкова се увличах да правя какви ли не фокуси, за да разреша проблемите, които сам си бях създал, че дори за миг не се спрях, за да осъзная емоциите си. Но сега съм сигурен, че това, което чувствах още в самото начало, беше любов. Просто не исках да го призная пред себе си. Струва ми се, че ме беше страх да си го призная.
— Било те е страх?
— Късметът на мъжете от рода Стокбридж сред жените никога не е траен — каза спокойно той.
Тя вдигна ръка и му се усмихна.
— Щом се стигне до любов, Стокбридж, не можеш да разчиташ на късмет.
— Струва ми се, че научих този урок.
Той се наведе и продължително я целуна. Ребека се отпусна в прегръдките му, вкусвайки топлото обещание на устните му. Може би късметът ги беше събрал, но тя знаеше, че не това ще бъде връзката, която ще ги задържа. Изминаха заедно трънлив път, но накрая осъзнаха какво искат. Предаността им един към друг щеше да бъде непоклатима.
— Обичам те, Беки — каза Кайл с дрезгав глас. Той седна на канапето и я притегли към себе си. — Боже мой, колко те обичам!
Изтегната върху твърдото му тяло, с крака, приклещени в неговите, Ребека залюля главата му между дланите си.
— Обичам те — повтори нежно тя. — Завинаги и вечно. Нищо, което направиш, няма да ме раздели с теб.
— Беки.
Той зарови пръсти в косата й и притегли лицето й към своето. Устните му бяха нежни и ненаситни, изискващи пълно подчинение. Той също мълчаливо признаваше своята пълна и безусловна капитулация.