Не съм още споменал, че неговите очи бяха на цвят точно такива, каквито и на Адриан. Сходството беше наистина забележително: съвършено същата смес от сиво, синьо и зелено и дори също такова червеникаво кръгче около зениците. Може да звучи странно, но на мене винаги ми се беше струвало, струвало ми се беше, така да се каже, за мое успокоение, че шеговитото приятелство на Адриан с Шилдкнап имаше някаква връзка именно с това сходство в цвета на очите — а оттук у мен възникваше мисълта, че това приятелство почиваше на едно колкото дълбоко, толкова и весело равнодушие. Едва ли е нужно да добавям, че те винаги се обръщаха един към друг с презиме и на „вие“. Въпреки че аз не можех така да развличам Адриан, както го развличаше Шилдкнап, това „ти“ между него и мене от детинството ни ми даваше преднина пред силезиеца.
XXI
Тази сутрин, докато Елена, моята добра жена, приготвяше закуската ни, а от обичайните утринни мъгли започна да изплува един свеж горнобаварски есенен ден, аз прочетох във вестника, че за щастие нашата подводна война отново се е съживила и в двадесет и четири часа на нея са станали жертва не по-малко от дванадесет кораба, между които и два големи пътнически парахода, един английски и един бразилски с петстотин пътници на борда. Ние дължим този си успех на една нова торпила с великолепни качества, която немската техника е успяла да създаде, и аз не мога да потисна у себе си известно чувство на удовлетворение при мисълта за нашия винаги буден изобретателен дух, за нашата несломима и след толкова удари на съдбата национална трудоспособност тя продължава да е напълно и изцяло на разположение на режима, който ни вкара в тази война и действително хвърли в краката ни континента, заменяйки интелектуалистичната ни мечта за една европейска Германия с наистина малко плашещата, малко несигурната и, както изглежда, непоносима за света действителност на една германска Европа. И все пак, въпреки това неволно чувство на удовлетворение, човек не може да се освободи от мисълта, че такива инцидентни триумфи като новите потопявания или великолепната сама по себе си хусарска лудория с отвличането на сваления италиански диктатор могат да послужат само за събуждането на напразни надежди и за продължаването на една война, която според схващането на вещите хора не може да бъде вече спечелена. Такова е и мнението на монсиньор Хинтерпфьортнер, главата на нашата духовна академия във Фрайзинг, както сам той между четири очи ми направо призна при вечерната ни чаша бира. А това е човек, който по нищо не прилича на страстния учен, около когото това лято се бе концентрирало удавеното в ужасна кръв студентско вълнение в Мюнхен, но неговият здрав смисъл не му позволява да храни илюзии, включително и тая за някаква си разлика между война неспечелена и война загубена, илюзия, с която някои се опитват да скрият от хората истината, че ние сме играли va banque и че провалянето на нашите планове да завладеем света ще се окаже равносилно на национална катастрофа от нечуван мащаб.