С това смятам, че представих почти всички посетители в дома на семейството Роде, все интересни лица, с които покрай другите си мюнхенски запознанства по-късно като учител във Фрайзинг се запознах и аз. Наскоро сред тях се озова и Рюдигер Шилдкнап — по примера на Адриан и той беше счел, че ще е по-добре да живее в Мюнхен вместо в Лайпциг, и този път беше намерил у себе си достатъчно решителност да осъществи това пожелание. Преди всичко издателят на неговите преводи от по-старата английска литература беше в Мюнхен, което беше за Рюдигер от практическо значение вън от това липсвало му беше и обществото на Адриан, когото с пристигането си веднага се залови да разсмива с историите за баща си и своето „разгледайте онова“. Той нае недалеч от жилището на приятеля си стая на третия етаж в една къща на Амалиенщрасе и там, при отворен през цялата зима прозорец, защото по природа се нуждаеше от много въздух, седеше на масата си, увит в палто и одеяло, и сред мъчнотии и кълба тютюнев дим се бореше, ту изпълнен с омраза, ту страстно увлечен, за точни немски еквиваленти на английските думи, изрази и ритми. Обядваше обикновено с Адриан в ресторанта на Кралския театър или в някоя пивничка в центъра на града, но скоро благодарение на лайпцигските си връзки доби достъп и в частни къщи, в резултат на което, независимо от вечерните покани, започнаха тук-там да слагат и на обед прибор за него, особено след като беше, да речем, ходил с очарованата от аристократичната му бедност домакиня из магазините по покупки. Тъй беше при неговия издател, собственика на фирмата „Радбрух и Сие“ на Фюрстенщрасе тъй и у Шлагинхауфенови, възрастни, състоятелни и бездетни съпрузи — мъжът от швабски произход и частен доцент, жената от мюнхенско семейство — които притежаваха наистина малко мрачно, но разкошно жилище на Бриенерщрасе. Техният украсен с колони салон беше мястото, където се събираше общество от представители на артистичните и аристократичните среди при това на домакинята, родена фон Плаузиг, беше най-драго, когато тези два елемента се съчетаваха в едно и също лице, както бе случаят например с генералния директор на Кралската опера, негово превъзходителство фон Ридезел, техен чест гост. Шилдкнап обядваше и у индустриалеца Булингер, богат фабрикант на хартия, който живееше край реката, в бел-етажа на построената от него доходна сграда на Виденмайерщрасе, а също и в семейството на един от директорите на пивоварното акционерно дружество „Пшор“ и на още няколко места.
У Шлагинхауфенови Рюдигер въведе и Адриан, където той, неразговорлив пришълец, се запозна, впрочем повърхностно и без по-нататъшни последици, с някои аристократизирани величия на живописта, с вагнеровската героиня Таня Орланда, а също тъй и с Феликс Мотл, с баварски придворни дами, с „правнука на Шилер“, господин фон Тлайхен-Русвурм, автор на книги по история на културата, и с такива писатели, които изобщо нищо не пишеха, а се подвизаваха сред обществото с устните си разкази. Действително тук той срещна за пръв път и Жанета Шойрл, внушаваща доверие личност със своеобразен чар, най-малко десетина години по-възрастна от него, дъщеря на починал баварски административен чиновник и на една парижанка — сега скована на стол от парализа, но интелектуално енергична стара дама, която никога не си бе дала труд да научи немски и с право наистина, защото нейният шаблонен, плавно леещ се безсъзнателен френски направо й заменяше и парите, и положението. Мадам Шойрл живееше с трите си дъщери (от които Жанета беше най-възрастната) в един твърде тесничък апартамент близо до Ботаническата градина. В малкия си, напълно парижки по характер салон тя даваше приеми с чай, които минаваха при голям успех. Стандартни гласове на камерни певци и певици изпълваха до пръсване малките помещения. Пред този скромен дом спираха често и сини дворцови каляски.