Както по-рано, и онзи седи на своето.
— Вие сте тук още — казвам, като вдигам яката на палтото и увивам одеялото около краката си — дори и след като излязох и отново се върнах? Това ме учудва. Защото силно подозирам, че вие изобщо не сте тук.
— Не съм? — пита той с школувано носовия си резонанс. — Как тъй да не съм?
Аз. — Защото съвсем невероятно е да дойде вечер тук някой, който да говори немски, да излъчва студ и да твърди, че идва при мене по работа, за която не зная и не желая да зная нищо. Много по за вярване е, че това у мене е начало на заболяване, че в помътненото си съзнание приписвам на вашата личност тръпките от втрисането си, поради което така се увивам, и че ви виждам само за да мога да видя във вас техния източник.
Той (със спокоен, убедителен актьорски смях). — Какви глупости! Какви интелигентски глупости ми приказваш! Ето какво наричаме на чист немски език безсмислица! И толкова неестествена! Една умна неестественост, открадната сякаш от твоята опера! Но в момента ние тук не съчиняваме музика. Освен това думите ти свидетелствуват за най-чиста ипохондрия. Моля ти се, престани да си въобразяваш разни болести! Бъди малко по-горд и недей да подписваш веднага паспорта на петте си чувства! У тебе няма никакво начало на заболяване, напротив, след лекото си неразположение сега се радваш на цъфтящо, младежко здраве. Впрочем пардон, не бих желал да бъда неделикатен, но какво значи здраве? Във всеки случай твоята болест не избухва така, драги. Ти не си нито трескав, нито има някакво основание да бъдеш трескав някога.
Аз. — Освен това и защото с всяка втора дума, която казвате, вие издавате недействителността си. Говорите ми само неща, които са в мене, които произлизат от мене, а не от вас. Подражавате по говор на Кумпф, а никак не изглеждате да сте посещавали университет или висше училище и да сте седели до мене на чин. Говорите за клетия джентълмен и за онзи, на когото казвам „ти“, и дори за тия, които са се обръщали към мене на „ти“, без да са получавали същото в отговор. Говорите и за операта. Откъде можете да знаете, всичко това?
Той (смее се пак театрално и клати глава сякаш над някаква забавна детинщина). — Откъде ли? Няма значение откъде, виждаш, че зная. И за свой срам искаш от това да заключиш, че очите ти те лъжат ли? Това значи наистина да се обърне логиката надолу с главата, както ви учат в университетите. Вместо да заключаваш от осведомеността ми, че съм безплътен, много по-добре ще е да си направиш извода, че аз не само съм в плът, но съм и този, за когото през цялото време вече ме смяташ.
Аз. — Че за кого ще ви смятам?
Той (с учтив упрек). — Е, хайде, та ти го знаеш! Какво се преструваш, сякаш не ме чакаш отдавна. Знаеш така добре, както и аз, че при нашите отношения ние трябва веднъж завинаги да се обясним. Щом аз съм — а това, надявам се, ти вече признаваш, — аз мога да бъда само един. Какво имаш пред вид, като ме питаш кой съм? Искаш да знаеш как се казвам ли? Ами че ти помниш всичките ми забавни прякори още от университета, от първото ти следване, когато още не беше се простил и захвърлил под миндера светата запис. Знаеш ги всичките по вода, избери си който искаш — имена аз почти нямам, имам само прякори, с които, така да се каже, ме гъделичкат под брадичката: то се дължи на моята дълбоко немска популярност. Приятно нещо е популярността, нали, дори и когато не си я търсил и всъщност си убеден, че тя се дължи на недоразумение. Ласкае те, прави ти удоволствие. Ти можеш да си избереш нещо, щом толкова искаш да ме наречеш, макар че обикновено съвсем не се обръщаш към хората на име, тъй като от незаинтересуваност не им знаеш имената — та избери си измежду селяшките нежности някоя, която ти се хареса! Само един прякор не обичам и не искам да чувам, защото е решително злостна клевета и ни най-малко не ми подхожда. Който ме нарича господин Dicis et non facis, има много здраве. И той уж иска да ме погъделичка под брадичката, а то си е чисто злословие. Аз поне върша, което казвам, държа докрай на своето обещание, това си е мой делови принцип, горе-долу съм като евреите, които са най-благонадеждните търговци, и ако някога все пак се е стигало до измама, станало е вече пословично, че именно аз, който вярвам в честността и почтеността, винаги съм излизал измаменият.